Президентът на „Америка за България“ Нанси Шилър и нейната българска мисия

Водещи американски педиатри от една от най-добрите болници в света –Уайл Корнел в Ню Йорк пристигат в България, за да споделят опит и обучат свои колеги в София, Пловдив и Бургас.

Проектът е финансиран от фондация „Америка за България“ . Защо туризмът и науката са големият фокус на проектите, които подкрепят в България, как изглежда Америка днес и как влияе политиката на Тръмп на работата на фондации като Америка за България. На фокус е президентът на фондацията Нанси Шилър.

„Америка за България” празнува 15 години от основаването си с юбилеен форум (ВИДЕО+СНИМКИ)

Здравейте! Радвам се да Ви видя тук, в нашето предаване! 

Благодаря Ви за поканата, Лора. 

Разкажете ми каква е разликата в начина, по който работят американските педиатри в сравнение с българските? Въпросът ми е свързан с проекта, по който работите. 

Знаете ли, Уайл Корнел Медисин е университетска болница, известна със своята работа с общността и семействата. Не става въпрос само за лекари, които говорят с лекари. Те включват семейството в лечебния процес – нещо наистина важно, за да се постигнат по-добри резултати за децата. Говорят с децата на тeхния език, разговарят с родителите и им помогнат да се чувстват част от процеса на лечение и оздравяване. И така, това е проектът, по който работим с Уайл Корнел, и ще доведем петима лекари в България, след като 11 от българските педиатри посетиха Ню Йорк през март и април. 

И какво казаха те? Българските педиатри са лекари в големи болници у нас.  

Да, точно така, те работят в големи болници тук. Мисля, че бяха впечатлени. И не става въпрос за материалната база.  

Не става въпрос за това да ти кажат кое е професионално и кое не.  

О, абсолютно не. Оборудването или стаите не са това, което беше важно да видят. Най-важното беше да наблюдават как американските им колеги комуникират  със семействата на болните деца и как създават една общност между медици и родители в процеса на лечение. . Мисля, че точно това е ценното от споделеното между българите и американците. По време на посещението в САЩ, когато педиатрите от Уейл Корнел казаха, че ще дойдат в България, те работиха с тези 11 български лекари, за да обсъдят какво точно би им било интересно да научат от американската практика. Така че, първата фаза на проекта ни беше лекари от България да отидат  в Ню Йорк и да се запознаят с начина на работа в болницата Уайл Корнел, институция от световна класа, между другото. А втората фаза включва 10 интерактивни видеа, разработени от медиците от Уайл Корнел, по специфични теми, за които българските медици искаха да знаят повече. Те ще са на английски с български субтитри и  ще бъдат представени през октомври. Третата фаза е посещението на американските педиатри тук. Така че те ще провеждат лекции и семинари в София, Пловдив и Бургас. 

Били ли са преди в България? 

Само д-р Осорио е била тук преди. Тя дойде по наша покана преди около година и половина. Беше наистина интересно, защото съвпадна с откриването на обновеното детско отделение в Ловеч , което фондация „За доброто“ направи в партньорство с нас. Така, тя успя да се запознае с малко по-различната ситуация в болницата в Ловеч, защото има разлика между Ловеч и някои от по-големите градове. Да се запознае с лечебния процес там.  Знаете ли, отново ще кажа, че не става въпрос за материалната база. За децата е от значение как се грижат за тях, как общуват с тях и как разговарят с тях. 

Защо решихте да участвате в такъв вид проект? Какво виждате тук, което искате да промените, или да помогнете за развитието на тази промяна? 

Мисля, че най-важното е да се подкрепят семействата и децата, за да се развиват. Мисията на фондация „Америка за България“ е развитието на частния сектор и свързаните с това демократични институции. Как се развива частен сектор? Чрез качествено образование и здравеопазване и, нека го кажем, равни условия за всички бизнеси. Така че, що се отнася до здравеопазването, ако искате българите да останат, ако искате българите да се върнат в страната си, трябва да имате качествено здравеопазване. Те трябва да могат да се грижат за децата си. Така че ние виждаме това като наистина важен начин да помогнем на българските семейства да имат здравните грижи, които децата им заслужават. 

Много от проектите, които подкрепяте, са и в сферата на туризма. Опитали ли сте всички атракции, които подкрепяте? Имам предвид, да пиете бира в Чипровци... 

О, да! 

Карахте ли колело по река Дунав? 

О, да! Летях и с балон в Белоградчик. Участвала съм в много от тях. 

Включително и в тази Балонена фиеста, която организират.  

Да, тя се провежда в момента. Феноменално е. Успях да заведа сина си и снаха си с един от балоните около Белоградчик, съпругът ми също дойде. Беше забележително. Красиво е. Извънземно е. Една от причините, поради които инвестираме толкова много в Севера, Северозапада и по поречието на река Дунав, е, че е сравнително неоткрито място, но е наистина впечатляващо. 

Значи е диво и красиво. 

Диво е, красиво е, но и питомно също така- там, където трябва да бъде. През годините сме осъществили 70 проекта. Например, подкрепа за музеи – Историческият музей в Чипровци, защото го споменахте, музеят в Оряхово, музеят във Враца, във Видин ще се открива проект в партньорство със Културния център „Жул Паскин“ , по-късно тази година откриваме още един музеен проект в Плевен, в партньорство с българи, които правят прекрасни неща за вашата страна. Когато отидете в Севера, Северозапада, в Дунавски регион, трябва да имате повече причини да останете повече от един ден, а такива има. Има много неща, които да видите, например, Дунав Ултра, веломаратонът, който току-що отпразнува 12-ата си годишнина. Карала съм по негови участъци и е прекрасно. 

Очаквахте ли това, когато пристигнахте? Преди колко години беше първото Ви пътуване до България? 

Първото ми пътуване до България? 

Да. 

1992 година.  

1992 година, значи малко след началото на демокрацията. 

Веднага след промените, да. Живея тук вече повече от девет години. Това е красиво място. Това е моят втори дом. Обичам това, което правя тук, хората, с които работим, партньорите, страстта, с която участват всички. Всеки ден е вдъхновяващ. 

Значи вече сте малко като българка, какви са плановете Ви? Какво планирате да правите в бъдеще? Ще останете ли тук? 

Ами, ще остана тук доста време. Голямата новина за мен, обаче, в личен план е, че аз вече станах баба. 

А, честито! Пък и на български го казвате.  

Благодаря! Да, за първи път съм баба. Обичам тази дума и обичам да бъда баба. Имам едногодишна внучка и затова, след дълго обмисляне, реших да се пенсионирам. Това е дума, която не харесвам. Не съм от хората, които се пенсионират, но говорих с борда на директорите ни и дадох 24 месеца предизвестие, т.е. две години.  Докато търсим някой с необходимите качества, които тази позиция заслужава и които България заслужава. Така че го правя с тежко сърце, но няма да съм далеч. Ще си взема една година творчески отпуск и след това ще се върна като член на борда на директорите. Трудно е да се откажеш от България.

Значи ще продължите да бъдете в борда на директорите  и да работите с фондацията. 

Да. Изключителна привилегия е да правим това, което правим. Част от моята мотивация за това е, че е подходящият момент. Фондацията е силна. Имаме невероятен екип. Финансирането ни е сигурно. Може да чуете всякакви неща, но за финансирането си отговаряме ние. Никога не сме получавали пари от правителството на САЩ. Ние сме самофинансираща се фондация. Така че това не е изложено на риск по никакъв начин. 

Така че промените в политиката на Съединените щати в момента и работата на фондации в чужбина изобщо няма да засегне “Америка за България”. 

По никакъв начин.  Никога не сме получавали пари от правителството на САЩ. Финансираме се сами, така че е сигурно. Затова плановете ми за пенсиониране идват в момент, в който сме в силна позиция. Бордът е силен. Екипът на фондацията е силен. Финансирането ни е сигурно. Взех това решение не само защото съм вече баба, но и защото от силната позиция, в която се намираме можем да си го позволим като организация и имаме време да намерим подходящ мой наследник. 

Значи фондацията планира да продължи да работи тук, така ли? 

Абсолютно. Нашата мисия остава същата. 

След пенсионирането си няма да напуснете ли България? Имам предвид фондацията.  

Абсолютно не. Институцията е тази, която има значение. Хората са тук, а после ги няма. Просто това е нормалният ход на една кариера. Моето заминаване в крайна сметка няма нищо общо със стабилността на фондацията или решимостта ѝ да остане тук. Това е лично решение и повярвайте ми, беше много трудно за мен. Имате най-забележителната страна и да работя тук беше и продължава да бъде истинска  привилегия за мен. И във времето, което ми остава тук, независимо дали са 24 месеца или 20 месеца, колкото и да е то, по време на процеса на търсене, аз оставам абсолютно отдадена и предана на работата, която вършим. 

Как Ви изглеждаше България, когато дойдохте за първи път през 1992-ра? Каква беше тя? 

О, беше толкова богата на възможности и оптимизъм. Хората бяха развълнувани и, разбира се, и уплашени от промените, това беше голяма промяна в живота им. 

Ентусиазъм, който ни липсва в момента. 

Мисля, че ентусиазмът все още съществува. Може би има малко умора  от промените, които продължават да се случват и от това, че не се достига до желаните от хората цели. Но мисля, че има забележителни хора в цялата ви страна, пълни с оптимизъм и вършещи прекрасни неща. Виждам ги всеки ден. Така че, въпреки дългия преход, се случват и добри неща. Икономиката ви е стабилна в момента и има хора, които правят чудеса тук. 

А как виждате Съединените щати в момента? Това е момент на разделение във Вашето общество, заради политиката на правителството в момента. 

Мисля, че разделението е съществувало и преди политиката на правителството. Много страни преминават през това, опитвайки се да намерят своя път, но Съединените щати са устойчиви. Ние сме добри хора. Може да не сме винаги съгласни едни с други, но мисля, че несъгласията са в крайностите. Вероятно сред 60-70% от американците се разбират по повечето въпроси, но със социалните медии и начина, по който те работят, това, което се усилва, са крайностите и от двете страни. Но в крайна сметка, Америка, догодина ще отбележи 250-годишнината си. Ние ще се справим. 

Виждате ли България по същия начин? Разделена? 

Да, разделена е, хората решават в каква посока искат да се развива страната си. Знаете ли, преходът не е бил лесен. Всички го осъзнаваме. Но страната се движи в правилната посока. Частният сектор расте. Имате хора, които се завръщат. Мисля, че за първи път броят им се е увеличил или е на път да се увеличи, така че да има повече завръщащи се, отколкото напускащи. Това е добър показател за страната. 

Кое е любимото ви място тук, в България? Имате ли такова? 

О, това е труден въпрос.  

Или едно от любимите Ви. 

О, зависи какво правя, но аз обичам Пловдив. Знаете какво сме направили там в партньорство с държавата, с града... 

С този голям музей, с...  

Базиликата, Епископската базилика на Филипопол е една от нашите гордости и радости. Но това, което толкова много обичам в Пловдив, е разнообразието, което има там. Знаете ли, има древно и модерно, някои доста добри ресторанти, но културата, атмосферата, която усещате там, го превръща наистина в един от любимите ми градове. Ще кажа градове, защото не искам да казвам любимото ми място в България, понеже имам много. 

Какво е първото нещо, което искате да направите след това? Лично за Вас? 

Както вече казах, оставам фокусирана и посветена на работата си. Това, което искам да постигна, докато съм тук, като президент на фондацията, е да видя по-добро партньорство между частния сектор и неправителствените организации. Искам да видя повече подкрепа, открита подкрепа за НПО, които вършат наистина важна работа тук, отвъд здравеопазването, отвъд образованието. Развитието на гражданското общество, върховенството на закона, те са наистина важни, за да продължите да развивате частния сектор. Има много компании, които са  активни в това отношение, но са ви необходими повече. Имате нужда от повече хора, повече компании, които да си партнират с неправителствения сектор, и това е, върху което се надявам да се съсредоточа през времето, което ми остава в България. 

Благодаря Ви за времето, което отделихте тук, и за следващите две години. Нанси Шилър, президент на фондация „Америка за България“. Благодаря Ви! 

Благодаря Ви, Лора!