Вечно приветливото Искърско дефиле, погалено от лъчите на плахото януарско слънце. Маршрутите по ридовете от двете страни на река Искър са стотици, а разходката в полите на Понор планина винаги предлагат интересни местенца за почивка от шума на големия град.

В околностите на село Церово търсим едноименния водопад, закътан в тясно дере по поречието на река Варовитица. Маршрутът не е нито дълъг, нито особено труден. Пътеката тръгва от пътя към селата Заселе и Зимевица, и криволичи под внушителния скален масив „Подмола”.

Пътеката се движи в основата на самите скали и точно това я прави особено интересна. Гледката към селото и въобще към тази част на дефилето е изключително живописна.

„Дотам и обратно”: Есенната прелест на водопад Полска Скакавица

Под нас през цялото време е красивата долина на река Искър, прорязваща планината в едно от най-живописните дефилета в страната. Докато се любуваме на широката панорама, напредваме покрай осеяните с ниши скали.

Движим се на около 660 метра надморска височина, без почти никакво изкачване. Разстоянието от отбивката край пътя до водопада е около 500 метра и се преодолява за 15-20 минути.

Церовският водопад не е толкова висок като Врачанска или Бовска Скакля, но има особено очарование. Може би защото е по-слабо популярен и е скрит в сенчестото дере на река Варовитица. Водата по 19-метровия пад е с непостоянен отток и след продължителни суши се губи в камъните. Хващаме го обаче в друга фаза, при която водата бълбука през ледените късове, създавайки уютна ледена приказка.

Няколко дни с много ниски температури и ледената пелена около водопада е готова. Слънцето трудно пробива до усойното местенце в скалите и дава шанс ледът да се задържи по-дълго.

Ако сте в района на село Церово, по-големият водопад е Бовска Скакля. 85-метровият воден феномен също замръзва при продължителен студ в зимните месеци. Към него води популярната Вазова екопътека. Може да се подходи както отдолу нагоре през Гара Бов, така и в обратна посока от село Заселе.