Краси Балъков: Христо Стоичков излизаше на терена със силна воля и огромно желание за победа

Финалът на риалити формата „Вече играеш… Стоичков“ ще се излъчи на рождения ден на Христо Стоичков – 8 февруари в ефира на NOVA. През следващите няколко дни претендентите за ролята на легендарния Христо Стоичков ще извървят неговия път на славата в града на футбола Барселона. Както самият той казва: „Дойдох тук, защото исках да стана шампион. Да съм най-добрият!“. Тази неделя епизодът на „Вече играеш… Стоичков“ ще бъде много различен, защото е заснет в Барселона.

В рубриката "Вече играе... Стоичков - зад кадър" пред Валери Божинов друг много обичан и известен футболист Красимир Балъков разказва повече за спомените и преживяванията си заедно с легендата Христо Стоичков.

„Тази картина, която виждаш на стената, е моментът, в който той отбеляза гол срещу Германия. Резултатът беше 1:1 от фал. Бях първият човек, който го настигна и от радост се метнах върху него“, споделя Краси Балъков.

Майката на Стоичков посреща кандидатите за филмовия образ на сина ѝ

Какъв беше Христо в съблекалнята – далеч от камерите и прожекторите?

Беше много концентриран преди мачовете. Беше емоционален. Понякога не ти се иска да го чуеш, когато говори. Ти знаеш защо. (Смее се.) Но всичко, което се случваше на терена, той правеше единствено с воля и желание за победа. В много случаи конфликтите, които сме имали и искрите, които са прехвърчали преди, по време или след мачовете – винаги е било за добро. Когато имаше изключително важни мачове, той беше много концентриран. От време на време вкарваше и типичния за него хумор – като в мача с германците и прословутата му фраза: „Айн, цу цвайн, цу трайн... Дрън". Иначе по време на мача само да имаш късмета да не му подадеш, когато тръгне. Започва да ги нарежда едни… само той си знае как. Разказва ти играта по свой начин. Но не беше само той, а и Емил Костадинов. Ако подадеш на единия, вместо на другия, отново почваха викове. Но благодарение на тях, Наско Сираков и Любо Пенев, аз и Лечката, станахме много силни халфове в средата на терена. Защото, ако нямаш добри нападатели, няма на кого да подадеш.

Винаги съм казвал, че за един нападател като мен, например, е много важно да имаш добър плеймейкър, какъвто беше ти. Интелигентен, концентриран в играта. Знаеш кога да задържиш, кога да подадеш топката. Неслучайно с ръка на сърцето мога да кажа, че през 2004 година, ти беше човекът, който класира България на последното ни Европейско първенство.

Не ги класирах аз. По това време се върнах в националния отбор, за да помогна на следващата генерация. Бербатов, Стилиян, Мартин и всички останали, които след нас поеха по пътя на националния отбор. Имахме сносен отбор, който успя да се класира на Европейското първенство през 2004 година в Португалия. За жалост, не успяхме да реализираме възможностите си там. Аз не бях там, но познавах възможностите на състезателите ни тогава. И категорично потенциалът на отбора беше много по-голям от това, което те показаха.

Какво имаше онзи отбор през 1994 г., което никога повече не успяхме да повторим?

Онзи отбор имаше мъже с характер, воля и огромно желание за победа. Не се примирявахме с никой. Ако ще да е световен шампион, ако ще да е европейски шампион. Излизахме на терена с единственото желание – да победим. Няма значение как – с един, ако трябва и случаен гол. Но съзнанието ни беше съсредоточено в това да побеждаваме. С победите, които имахме срещу силни отбори, самочувствието ни ставаше все по-голямо. Усещахме, че има нещо божествено в този отбор. И то си пролича на Световното първенство през 1994 г.

Валери Божинов: Не е лесно да станеш и да бъдеш Христо Стоичков

Можем ли да кажем, че бяхте момчета с манталитет на победители?

Ако нямахме манталитет на победители, нямаше да стигнем дотам. Водени от Ицо, който всеки мач отбелязваше гол, който имаше мускулни проблеми по време на цялото първенство, но въпреки това ги преодоляваше и продължаваше да бележи – това беше т.нар. златна генерация. Дай Боже, подобно нещо отново да се случи, но аз лично не го виждам в близко бъдеще.

Краси, ще те върна към една паметна победа. След мача с Германия, какво си казахте в съблекалнята? Какво беше настроението? Емоциите?

Не може да се опише с думи. След мача с Германия знаехме, че отиваме на полуфинал. Знаехме, че сме направили нещо, което никой не е очаквал. Отстранили сме два отбора, световни шампиони – Аржентина и Германия. Играем и срещу трети – Италия. Бяхме радостни, щастливи. Поздравявахме се и чакахме да се приберем в хотела, за да си празнуваме по нашенски.

Всички кадри от онова време, които виждахме – радостта ви пред басейна, игрите ви на карти. Изглеждахте много сплотени. Това, което се виждаше, беше голям колектив. Това ли беше силата?

Всеки имаше своя характер и всеки беше различен. Но когато излизахме на терена, тези разлики се обединяваха. И на базата на качествата на футболистите, които имахме – всеки един даваше от себе си максимума, за да можем накрая да се поздравим с победа. Затова казвам, че е Божия работа. Лечков играе вдясно, Златко Янков играе в средата, аз играя вляво. Ицо играе вляво, Костадинов вдясно, Сираков отпред. Нямаше дублиране на позиции, за да мислиш, че ще има огромна конкуренция. При нас на всяка позиция имаше по един силен футболист.

Смяташ ли, че България се отнася достатъчно достойно към героите си от 1994 г.?

Феновете и хората, които обичат футбола, където и да са ме срещали, не е имало негативни изказвания. Винаги са искали или автограф или снимки. Но като цяло самият ни футбол, ръководители на българския футбол подценяваха знанията и възможностите на повечето футболисти от 1994 г.

Какво бихте искали хората да знаят за Христо Стоичков, което няма да прочетат никога в нито една статистика?

Ицо изглежда малко арогантен, малко емоционален, но вътре в душата и сърцето си е едно много добро момче. И аз имам удоволствието с времето, от момента, в който започнахме да играем заедно, а след нашата кариера още повече, ние станахме едни много добри приятели. Имаме и общи интереси като играта на голф, разходките из природата. Но отношенията ни станаха много близки и аз го опознах още по-добре. Много съм щастлив, че имам приятел като него.

За финал, разкажи ни някоя история, свръзана с Ицо. Ваша, твоя и негова. Някой мач, който е пред теб.

Имаме много истории заедно. Имаше един момент преди заминаването ни за САЩ, стана проблем с плащането ни за квалификациите. Не можаха да намерят пари. Говореше се, че и младежкия отбор ще дойде. Събрахме се по-опитните футболисти и казахме – да ходи младежкия отбор! Ние ще се прибираме по домовете си. Тръгнахме си, аз си бях в Търново. Един ден мина, втори, звънна се по телефона, беше Христо Стоичков. И ми казва: „Айде, бе, другарю Балъков. Тебе ли ще те чакаме само? Ще тръгнем за Америка без тебе. Пристигай! Всичко е наред!“ Хващам се тогава с Трифон и Лечето и айде… Отидохме в Бояна на лагер, нещата се оправиха. От този момент нататък до края на световното първенство и по-нататък Ицо все ми викаше: „Другарю Балъков“. А аз започнах да му викам: „Другарю Стоичков“. Вече не сме на „другари“.

Валери Божинов: Не съм този човек, за когото ме мислите и за когото четете в медиите (ВИДЕО)

От своя страна, Елизабет Методиева посети бекстйджа по време на заснемането на един от епизодите за риалити проекта „Вече играеш… Стоичков“ и разговаря с един от продуцентите - Ноли Мола, който вече е снимал с големи имена в киното като Мел Гибсън и Том Круз.

Работил ли е Ноли Мола с други български актьори или му е за първи път?

Тук съм, защото от самото начало се влюбих в работата на вашия режисьор Мартин Макариев. Впечатли ме изключително много. В процеса на работа ме запознаха с него от страна на Жан Клод Ван Дам и синът му Крис Ван Дам. Интересът към работата на Мартин ме връхлетя още тогава. След това изгледах филма му „В сърцето на машината“ и си казах: „Това ме впечатли. Искам да работя с този човек. Дори ще се радвам, ако станем приятели.

Как се роди идеята за филма за Христо Стоичков? Защото това е най-великият български футболист. Човек, който обича не само България, а и целият свят знае кой е Стоичков.

Моята съпруга ми каза: „Спешно трябва да дойдеш, за да те запозная с един човек.“ Попитах: „С кой?“. А тя каза: „С Христо Стоичков.“ Понеже вече бях запознат с това кой е той, оставих цялата си работа и тръгнах веднага. По това време той точно си правеше прическа и това беше много специален момент за мен.

Националният стадион „Васил Левски“ посреща кандидатите за ролята на Стоичков

Вашата съпруга е българка…

Да, жена ми е българка и обожавам българите. Вие сте страхотни хора. Много топли и винаги, когато съм се срещал с българи, съм имал много топли преживявания. Щастлив съм да прекарвам време с българи, независимо дали в работна или приятелска среда. Много пъти сме били тук, дори сме гледали за къща, за да останем тук. Аз вярвам в Бог и мисля, че българите сте благословени хора. Смятам, че това е Божие дело.

Гледайте епизод четири на риалити формата „Вече играеш… Стоичков“ тази неделя от 20.00 ч. по NOVA.