Какво означава днес Априлското въстание

В специалното издание на NOVA, посветено на 150-годишнината от Априлското въстание, водещи обществени фигури, учени и млади хора представят различни гледни точки към едно от най-значимите събития в българската история.

Сред гостите са служебният министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, историкът акад. Иван Илчев, председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, д-р Калина Божилова, организатор на протестите на младите медици и Любомир Колев от школата „Историка” в Кърджали. 

България отбелязва 150 години от Априлското въстание

⇒ Какво означава днес Априлското въстание

„За мен Априлското въстание е този преломен момент, когато българите са счупили робските окови на собствените си съмнения и страхове. Това е първото общонационално дело, което не зависи от началниците. Това е българският героизъм, като самостоятелно решение”, смята образователният министър.

„Априлското въстание е типичен пример за това, че хората се надигат на бунт, когато виждат, че пред тях има перспективи, но съзнателно им се пречи да постигнат целите си”, коментира акад. Илчев. 

Според Христо Мутафчиев въстанието е един вик към Европа, „за да обърне внимание на българската работа”. „Това е първото пиле, полетяло към свободата”, смята той.

„За мен Априлското въстание е един велик подвиг на млади хора да променят ситуацията, в която са живели тогава. Въпреки че са били предадени и подкрепата за тях не е била огромна, техният опит е бил една от първите крачки днес да бъдем свободни. Това са велики хора, постигнали нещо велико за България”, смята Калина Божилова. 

„Априлското въстание е революция в чувството за историчност на българския народ и също така в начина, по който ние осмисляме народната ни памет години след това”, каза Любомир Колев. 

От селяха до феса: Дрехите разказват историята на Априлското въстание

⇒ Кои са хората зад идеята и организацията на Априлското въстание

„Това са млади хора с относително добро за времето си образование. Не бих казал, че са с много високо образование, но повечето от тях са завършили класни училища. Лошото е, че те нямат представа от света. Техният жизнен хоризонт е ограничен с Балканите. От тях, като изключим Бенковски, на практика никой не е излизал далеч от рамките на Османската империя. Те изхождат в исканията си от това, което са видели в Османската империя”, посочи историкът акад. Иван Илчев. 

„Първо се сещам за Панайот Волов. Тъй като той е бил млад, в окръга, където е отговорен за избухването на въстанието, не е успял да убеди тези около него, че това трябва да стане по този начин. В момента, като протестиращи на съвсем друга тема и в съвсем друго време, се сблъскваме със същата скептичност към нас, тъй като сме млади. Виждаме, че в исторически план нещата понякога тръгват точно от млади хора”, коментира Калина Божилова.

„Бих казал за личността на поп Харитон”, заяви Любомир Колев. Той допълни, че ако видим демографската структура на обществата, където започват революциите, тя винаги е с предимството на младите. 

„За мен има едно лице, което е свързано изцяло с нагласата на българина да се освободи, и това е Васил Иванов Кунчев”, смята Христо Мутафчиев.

150 години по-късно: За идеалите, саможертвата и уроците на Априлското въстание

⇒ Подготовката на въстанието

„Има доста сериозни политически и лидерски борби в българската интелигенция тогава. Още, когато се прехвърлят след Гюргевското събрание в България, Стоян Заимов и Стефан Стамболов продължават да спорят кой всъщност има ролята на главен апостол. Тогава политическият процес и оформянето на въстанието са минавали през сериозни дебати”, каза Любомир Колев.

„Когато се събира така нареченият Гюргевски комитет в Гюргево, се полагат всички усилия да не би старите влъхви на революционното движение да разберат за тях”, допълни акад. Илчев.

Калина Божилова направи паралел с протестите на младите медици. „Не сме имали голямо разискване как точно да станат нещата, просто казахме, че трябва да станат. Предполагам, че преди 150 години е било същото нещо. Както тогава, така и днес, ние имаме един национален комплекс за малоценност и е много трудно да обясниш на всеобщото население, че нещо зависи от него и то може да бъде активен участник в нещата, които му се случат”, заяви тя.

Христо Мутафчиев също се съгласи, че повечето от младите, които са подготвили случването на събитията, вероятно са разсъждавали като днешните млади хора, че от тях нищо не зависи. 

150 години по-късно: Духът на въстаниците живее в Панагюрище

⇒ Какво е необходимо за една революция

„Не бройката е важна, а колко са убедени хората в правотата на това, което трябва да стане. В психологията има един принцип да не изпуснеш тръгващия влак. Тоест трябва да убедиш хората, че влакът тръгва и ти не трябва да го изпускаш. Това става с много от участниците в Априлското въстание”, каза акад. Илчев. Той допълни, че те са били готови на саможертва, знаели са, че отиват на смърт и много малко от тях ще се върнат. „Проверих кога е бил Великден през 1876 г. - на 17 април, три дни преди да избухне въстанието. В цялата поредност на въстанието и последващите събития това е поредността на Страстната седмица”, каза още акад. Илчев.

„Освен пари, оръжие и хора, трябва и агитация за тези хора. Априлската агитация е една изключително интересна и много дълбока тема. Тя е това, което кара хората да осъзнаят какво означава думата свобода”, смята Любомир Колев.

„Не може да говорим за Априлското въстание, без да говорим за тези, които са предатели и са казали на Османската империя какво се планира. Не смятам, че това са били хора, които са били злонамерени. Това са били хора, на които им е липсвало вяра”, отбеляза Калина Божилова.

Повече гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ЧЕСТВАНИЯТА НА 150-АТАТА ГОДИШНИНА ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ЧЕТЕТЕ ТУК