Социалният министър: Над 400 засегнати къщи в 10 населени места са обходени след наводненията

Социалният министър очерта основните приоритети в работата на министерството, като акцентът бе поставен върху тежката ситуация след наводненията в няколко области на страната. В началото на изявлението си тя изрази съболезнования към семейството на загиналия човек, отнесен от водите на река Росица, определяйки случилото се като „изключително тежка ситуация“.

Министърът съобщи, че е посетила най-засегнатите райони в Севлиево и околните населени места, за да координира на място действията между местната власт, социалните служби и държавните институции. По думите ѝ до момента са извършени обходи на над 400 пострадали жилища в 10 населени места. Продължава описването на щетите, както и консултирането на засегнатите семейства.

Тя подчерта, че социалните работници са били на терен още в първите часове след бедствието. Първоначално те са участвали доброволно в подпомагането на хората с наводнени домове, а впоследствие са започнали и основната си дейност по оценка на щетите и социално консултиране.

Държавата отпуска три вида помощ за пострадалите при наводненията

„В първите часове координацията и спешните мерки на местно ниво са най-важни“, заяви министърът. Според нея първият етап включва разчистване и отстраняване на щетите след оттеглянето на водата, а след това започва поетапната държавна подкрепа.

Социалният министър отхвърли твърденията, че помощта за пострадалите е недостатъчна или неправилно насочена. Тя подчерта, че социалната подкрепа е предназначена за хората, които непосредствено след бедствието остават без достъп до лекарства, дрехи и други жизненоважни потребности.

В момента държавата предоставя три основни форми на подкрепа – две чрез Агенцията за социално подпомагане и една чрез Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика.

Една от мерките е еднократна помощ за инцидентно възникнали жизненоважни нужди. Тя е в размер до трикратния размер на линията на бедност - 1171 евро - и може да бъде отпусната на пострадали лица и техните семейства веднъж годишно.

Освен това хората, чието имущество е унищожено, могат да кандидатстват пред Фонд „Социална закрила“ за подпомагане при закупуване на електродомакински уреди, които са били отнесени или повредени от водата.

Министърът посочи, че при посещенията си на място е видяла тежкото състояние на много от домовете. Най-сериозно засегнати са части от град Севлиево, където съвместни екипи на общината и социалните служби са посетили 179 семейства.

Социалният министър съобщи, че посещенията на пострадалите домакинства се извършват съвместно между социалните служители и общинските екипи, за да бъде направена максимално точна оценка на щетите. По думите ѝ в една от общините координираната работа е започнала едва в неделя следобед, но добрата синхронизация е от ключово значение, за да се осигури най-пълната възможна подкрепа за засегнатите семейства.

Бедствието в Северна България: Разрушени пътища, мостове и сгради, един човек е в неизвестност (ВИДЕО+СНИМКИ)

Министърът представи и втората форма на финансова помощ, която се отпуска от Агенцията за социално подпомагане. Тя е в размер до 1500 евро и е предназначена за домакинства, чието пострадало жилище е единствено. Условие е имотът да е законно построен, да не е регистриран на фирма и семейството да няма друго място за настаняване.

По думите ѝ това са „естествени и минимални условия“, необходими за получаване на държавната подкрепа. Кандидатстването става чрез кратко заявление, което се подава в дирекциите „Социално подпомагане“.

След подаването на документите социалните служители извършват бърза проверка, включително и служебна справка в регистрите, до които институциите имат достъп. Така се определя точният размер на помощта, която може да бъде отпусната.

Министърът подчерта, че средствата вече се изплащат значително по-бързо, тъй като не зависят от допълнително решение на Министерския съвет, а са предварително заложени в бюджета. По тази причина плащанията могат да бъдат извършени в рамките на 24 часа след одобрението на документацията.

Тя отправи призив към пострадалите хора да бъдат активни и да подават заявления за подпомагане. Освен предоставените на място формуляри, гражданите могат да се обръщат и директно към местните дирекции „Социално подпомагане“, за да се ускори обработката на документите.

Към момента социалните служители са посетили десетки пострадали домакинства в различни общини. Във Велико Търново са обходени 38 семейства, а в Горна Оряховица - 22 домакинства. В Севлиево са посетени 179 семейства, като при първия прием са подадени 114 заявления, а при втория - още 41.

В Габрово са посетени 22 пострадали семейства, в Дряново - 50, като там са раздадени 12 заявления за подпомагане. В община Априлци са извършени огледи на 48 жилища, в Троян са посетени 12 адреса, а в Ловеч - 7 домакинства.

Социалният министър очерта основните приоритети в работата на ведомството, като подчерта, че най-спешната задача в момента е подготовката на бюджета за 2026 година. По думите ѝ вече се извършва спешен преглед на дейностите и разходите както на Министерството на труда и социалната политика, така и на второстепенните разпоредители – сред които Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, Главната инспекция по труда и Агенцията за хората с увреждания.

Тя увери, че всички социални плащания са гарантирани и ще продължат да се изплащат в предвидените по закон размери. Министърът припомни, че парламентът вече е одобрил увеличението на минималната пенсия с 7,8% от 1 юли, съгласно швейцарското правило. По думите ѝ в следващите седмици ще бъде подготвено и увеличението на социалната пенсия, така че всички пенсионери да получат актуализирани суми едновременно.

„За над 2 милиона пенсионери в страната всяко едно евро е важно, особено за хората, които разчитат на минимална пенсия“, подчерта министърът. Тя добави, че основен акцент в работата ѝ ще бъде устойчивостта на пенсионната система. За целта ще се търсят допълнителни приходи чрез по-строг контрол върху събираемостта и ограничаване на сивата икономика.

Социалният министър посочи още, че предстои анализ на разходите в системата на държавното обществено осигуряване, включително възможност част от социалните плащания постепенно да бъдат изведени от осигурителната система и прехвърлени към социалното подпомагане.

Друг важен приоритет ще бъде пазарът на труда и повишаването на квалификацията на работната сила. По думите ѝ България остава страната с най-нисък дял на хора, участващи в обучения през целия живот, въпреки че има достатъчно финансови инструменти за това. Министерството ще работи за по-ефективно насочване на средствата към обучения за професионална квалификация, дигитални умения и работа с нови технологии, включително изкуствен интелект.

Министърът акцентира и върху демографската политика. Тя посочи, че програмата „Избирам България“, насочена към привличане на българи от чужбина обратно у нас, е показала сериозен интерес. Затова се подготвя нов етап на инициативата, който ще бъде насочен и към българските общности зад граница.

Социалното и земеделското министерство оказват пълно съдействие на пострадалите от наводненията в Северна България

В социалната сфера предстои и цялостен преглед на ефекта от законодателните промени, въведени през последните години. Ще бъдат анализирани Законът за социалните услуги, Законът за личната помощ и механизмите за оценка на нуждите на хората. Според министъра целта е повече средства да достигат до най-нуждаещите се, както и да бъде засилен контролът върху предоставянето на социални услуги.

Минималната работна заплата, социалните програми и ПВУ

Социалният министър очерта още няколко ключови теми от работата на ведомството - от бъдещето на минималната работна заплата до изпълнението на европейските програми и актуализацията на социалните политики. По думите ѝ основният фокус е намирането на баланс между интересите на синдикати, работодатели и държавата.

Министърът подчерта, че темата за минималната работна заплата остава една от най-трудните за решаване, тъй като социалните партньори все още не са постигнали съгласие. Тя заяви, че усилията на министерството ще бъдат насочени към намиране на „правилен баланс“, който да удовлетвори всички страни и да избегне запазването на действащия механизъм в сегашния му вид.

По думите ѝ автоматичният модел за определяне на минималната заплата не дава достатъчно добри резултати и не удовлетворява нито работодатели, нито синдикати. В този контекст държавата трябва да играе по-скоро ролята на медиатор, а не на едностранен определящ фактор.

Министърът посочи, че се обсъждат промени в Кодекса на труда и свързаното законодателство, като в процеса може да бъде включен и Националният статистически институт за по-прецизни изчисления. Целта е разработване на нов модел за определяне на минималното възнаграждение, съобразен с европейската директива за адекватни минимални работни заплати.

Тя подчерта, че се търси механизъм, който да отчита показатели като производителност и инфлация, както и да осигурява по-голяма роля на колективното договаряне по браншове. В същото време се запазва принципът минималната заплата да не може да бъде намалявана под вече достигнатото ниво.

По отношение на така наречената „пътна карта“ в осигурителната система министърът заяви, че всички вече разписани мерки се разглеждат и ще бъдат обсъждани поетапно със социалните партньори. Тя подчерта, че осигурителната система е консервативна по своя характер и промените трябва да гарантират предвидимост за гражданите в дългосрочен план.

Относно втората година майчинство министърът уточни, че за настоящата година не се предвиждат промени. Амбицията ѝ е темата да бъде разгледана в контекста на бюджета за 2027 година, след допълнителен анализ и съгласуване с Министерството на финансите.

Министърът отчете напредък по изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, като заяви, че България е сред „отличниците“ по отношение на реформите в социалната сфера. По думите ѝ основните реформи вече са изпълнени, а в момента усилията са насочени към инвестиционните проекти.

От общо шест инвестиции в сектора три вече са приключени, а останалите три са в процес на изпълнение. Най-мащабният проект е свързан с модернизацията на социалната инфраструктура и домовете за възрастни хора, като се очаква ремонтните дейности да бъдат завършени до края на август.

По отношение на енергийните помощи за предстоящата зима министърът посочи, че не се предвижда увеличение на размера им, но се очаква увеличение на броя на хората, които ще ги получат. Бюджетът ще бъде съобразен с тази тенденция, за да се гарантира покриване на нуждите.

В заключение министърът подчерта, че занапред ще се провеждат редовни пресконференции по отделни теми, свързани с социалната политика, минималните доходи и европейското финансиране.

Освен това министър Наталия Ефремова представи екипа на министерството на труда и социалната политика. Заместник-министрите ще са трима. Надя Клисурска отговаря за социалното включване, услуги и икономика, демографската политика, подкрепата на деца, семейства и деца с увреждания. Лилия Стоянович министърът определи като тесен специалист по управление на еврофондове, затова ѝ е поверен точно този ресор. Даниел Русев ще бъде отговорен за проблемите на пазара на труда, финансиране на обученията. Самият министър съобщи, че ще се занимава с трудовото право, осигурителните отношения, условията на труд и безопасността на работното място.