Нередности, недовършени пътни трасета и забавено строителство, отчете министър Иван Шишков

Редица нередности, недовършени пътни трасета и забавено строителство - това е констатирал екипът на регионалния министър Иван Шишков след встъпването му в длъжност. Шишков обърна внимание на основните пътища и постави акцент върху забавените темпове на строеж на автомагистралите „Струма” и „Хемус”.

По думите му ще са нужни големи бюджетни усилия, за да може строежите по основните артерии да продължат. Според министъра в последните дни на предишното управление е била „подготвяна кражба от над 1 милиард лева от пътно строителство с промяна в методиката за индексациите на обществените поръчки”.

„Индексацията на авансите няма да се случи. Това са парите, които ние спасихме. Нека да го кажем ясно и да обобщим - 1,2 милиарда лева, или около 600 милиона евро, са средствата, които спасихме благодарение на това, че още на втория ден от работата на нашия кабинет установихме тази индексация и разпоредихме нейното спиране.Това обаче не означава, че няма да бъдат фактически предоговорени старите договори. Не говоря за договори от преди година или две. Старите договори могат да бъдат предоговаряни, но едва след като бъдат усвоени авансите по старите цени", каза Шишков. 

Министърът каза, че на много места има или незавършено строителство, или незапочнато проектиране на важни пътни артерии. 

„Няма магистрала „Струма“. Няма го пътя от Видин към София. Имаме единствено магистрала „Тракия”. „Хемус” е с една голяма дупка по средата. Тя е по-голяма от това, което е изпълнено”, каза Шишков.

Той отчете, че магистралата Русе-Маказа е в начален етап. За магистрала „Хемус” каза, че втори и трети лот продължават да се строят „мъчително”. Четвърти, пети и шести лот са в съвсем начален стадий на строителство. В пети и шести има само разрешение за строеж.

Започва изграждането на още 40 км от магистралата Русе – Велико Търново

„Мъката за хората и позора за управлението е пътят към Видин. Там се строи изключително бавно и мъчително. За три лота не е започнало строителството”, каза Шишков.

За пътя до Враца, обясни, че един лот е завършен, един – продължаващ да се строи. Видин-Кулата също е в начална фаза на проектиране.  

За седми и осми лот на „Хемус тепърва започва проектиране. „Започва намиране на ново трасе, защото на седми лот се оказа невъзможно. Трасето невъзможно, плащането възможно”, коментира министърът.

Иван Шишков: Спираме всякакви плащания за строителство по старата методика

По думите му магистрала „Черно море” е в начална фаза на проектиране.

Шишков каза, че не е проектиран и последния участък от Южната дъга на Околовръстното на София. Същата била ситуацията с Околовръстното на Пловдив.

„За да запълним дупките, трябва да запълним и дупките в бюджета. Веднъж имаме огромни дупки в бюджета, а втори път имаме дупки в картата на пътищата и магистралите в България. Поне едното от двете да го нямаше. Защото ако нямаше дупки в бюджета, щеше да е лесно. Ако обаче имаше дупки в бюджета, но имаше магистрали, положението щеше да е поне малко по-различно”, каза Шишков.

„Винаги си задаваме въпроса: Къде отидоха парите, след като нямаме инфраструктурните обекти? Виждате, че няма как да изградим, да проектираме и да довършим проектирането на повече магистрали, отколкото до този момент сме построили и сме започнали да строим. Вярвайте ми, ще го направим. Казвал съм го няколко пъти – година и половина - две ще са необходими, за да проектираме всички проекти. Ще направим буквално изтезание с бюджета през следващите години, за да можем да завършим започнатите пътни обекти, защото трябва да ги реализираме”, каза Шишков.

Ще се търси и публично-частно партньорство.  

Сериозни забавяния по програмата „Развитие на регионите“ и риск страната ни да изгуби близо половин милиард евро, отчитат ощ от МРРБ. Заместник-министърът Десислава Георгиева обясни за средствата по програма „Развитие на регионите”.

Програмата е на стойност 3,3 милиарда евро, но забавяния поставят под риск тези средства. „Намираме се в 5-ата година от програмата, а имаме едва 56% договаряне на ресурса и 14% разплащания. Сключените договори са в много ранен етап на изпълнение. Така страната ни рискува да загуби близо половин милиард евро. Причината е, че няма достатъчно разходи, които да бъдат заявени към ЕК”, каза Георгиева.

По думите ѝ българските бенефициенти са опитни и с добри идеи, но процедурите са бавни.

От МРРБ подготвят два пакета от мерки. „Вече има положително решение от Комитета за наблюдение, к което е дадено позволение за подаване на ново изменение на програмата в ЕК . Така ще  бъде спасен близо половината от ресурса. Ще бъде променен подхода на взаимоотношения между държава и ЕК. Това не касае съществуващи процедури. Просто се променя начина на докладване пред ЕК”, каза Георгиева.

Тя обясни, че на тази база рискът е намален до 276 милиона евро към днешна дата.

Ще бъде създаден и нов финансов инструмент по линия на Фонда за справедлив преход. Прави се и анализ на текущата инвестиционна програма за общините, както и на други проекти, които се финансират, но няма да могат да бъдат изпълнени по Плана за възстановяване и устойчивост или по други източници.

Водят се разговори с местните власти и бенефициентите, които ще бъдат официализирани с решение на Министерския съвет за прехвърляне на проекти в програмата.

За процедурата за малките и средни предприятия във въглищните райони – Стара Загора, Кюстендил и Перник.

„Когато нашият кабинет встъпи в длъжност, заварихме спрени процедури във връзка с постъпили сигнали не само на национално ниво, но и на ниво Европейска комисия за нередности по тази процедура”, каза Георгиева.

Стартирал е вътрешен одит, който потвърждава пороци в методиката за оценка и субективни критерии, които не позволяват да се осигури равно третиране на кандидатите в процедурите.

„Установено е също така неправилно прилагане на критериите за оценка. Откриваме включително следи в информационната система за анулиране на оценителни листи и повторното им създаване, при което има драстични разминавания в оценките на съответните проекти. При тези условия ние, като гаранти за европейския и държавния бюджет, трябва да предприемем сериозни мерки по отношение на бъдещето на тази процедура. Днес в рамките на Комитета за наблюдение,  Европейската комисия беше категорична, че средствата от ЕС не могат да бъдат насочени към такъв тип процедура във връзка с установените нередности. Затова и ние като министерство, отчитайки важността на тези мерки за бизнеса, анализираме кои ще бъдат следващите стъпки, така че да подкрепим бизнеса и тези средства да не бъдат загубени, а да достигнат по законосъобразен начин до кандидатите, които са се справили добре и желаят да реализират качествени проекти в регионите”, каза Георгиева.