Тристранният съвет с последно обсъждане на параметрите на Бюджет 2026

Нова стъпка в бюджетната процедура: социалните партньори финално казват последната си дума за средствата, с които България ще разполага до края на 2026 г.

През изминалата седмица бяха публикувани както голямата финансова рамка, така и бюджетите за здраве и обществено осигуряване. И трите разчета днес ще обсъдят държавата, работодателите и синдикатите.

Бюджет 2026: Критиките на опозицията и отговорът на управляващите

Финансовият министър Гълъб Донев призова за отговорен подход и реалистични очаквания при обсъждането на трите ключови бюджетни закона за 2026 г. по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

В началото на срещата той подчерта, че обсъждането на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, Държавното обществено осигуряване и държавния бюджет традиционно е сред най-важните събития в политическия календар на страната.

„Тези бюджети винаги са били събитие на деня, а понякога са се превръщали и в предвестник на големи обществени промени“, заяви министърът. Той благодари на представителите на работодателските организации и синдикатите за участието им в обсъждането и подчерта, че независимо от различията в позициите всички носят обща отговорност за стабилността на публичните финанси.

По думите му предложеният бюджет за 2026 г. не съдържа политиките на настоящото управление, но поставя основите на принципите, с които то е спечелило общественото доверие. „Това са реализъм, честност, отчетност, отговорност, нормализация, балансиран подход и съхраняване на права и доходи“, каза Донев.

Финансовият министър отбеляза, че правителството е получило критики за недостатъчна амбиция при изготвянето на бюджета, но подчерта, че очакванията към финансовата рамка за 2026 г. често не отговарят на реалното състояние на държавните финанси.

Фискалният съвет разкритикува Бюджет 2026 г.: Дефицитът остава висок, а дългът продължава да расте

„Да не губим връзката с реалността за състоянието на публичните финанси. Това е разумната и отговорна позиция към всеки български гражданин“, призова той.

Според Донев основната задача през следващата година е стабилизирането на публичните финанси без резки и болезнени мерки. Той определи този подход като необходима предпоставка за подготовката на бюджета за 2027 г., в който вече ще могат да бъдат заложени политиките на управляващите.

Министърът коментира и протестите на държавни служители, като посочи, че е запознат с техните искания. По думите му поставените въпроси ще бъдат разгледани първо в рамките на социалния диалог между държавата, работодателите и синдикатите.

В рамките на заседанието Тристранният съвет трябва да обсъди последователно проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на Държавното обществено осигуряване и проекта на държавен бюджет за 2026 година.

На финалната права преди днешните обсъждания - в петък - те предварително се събраха, за да разгледат вече ясните параметри на план-сметката за 2026 г. Това, около което социалните партньори се обединиха, е, че в бюджета са били нужни по-сериозни реформи. Разделителна линия обаче се оказаха както ръстът на осигурителните прагове, така и развързването на минималната работна заплата от средната брутна за страната.

При предишните два опита за приемане на бюджет за 2026 година имаше сериозно недоволство спрямо част от параметрите на план-сметката.

Бюджетният дефицит на края на годината трябва да излезе на 5,7 процента от брутния вътрешен продукт. Минималната заплата остава 620 евро тази година и трябва да се измисли по какъв нов начин да се определя. Вдига се максималният осигурителен доход на 2300 евро - нещо, което работодателите не одобряват. Синдикатите пък настояват за справедлив механизъм във реформата държавните служители да плащат своите осигуровки, така че да не им падат доходите. Днес ще има и протест във връзка с този въпрос. А бизнесът смята, че разходната част е значително завишена - мнение, което се подкрепя и от синдикатите.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви, че синдикатите очакват промени между първо и второ четене на бюджета в парламента. Той посочи като проблем надценените капиталови разходи и увеличените средства за издръжка. По думите му капиталовата програма възлиза на над 9 млрд., докато проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и общинските проекти са за над 7 млрд., което поставя въпроси за разликата между двете суми. 

Икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев подчерта, че в някои структури са необходими сериозни реформи и дори съкращения от порядъка на 20-30%, но предупреди, че подобни промени не могат да се извършат без предварителен анализ и оценка на последствията. По думите му прибързаните действия могат да доведат до сериозни проблеми в работата на институциите.

Икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов обаче предупреди, че високият дефицит и допълнителното дългово финансиране могат да засилят инфлационния натиск. По думите му планираното дефицитно харчене, съчетано с активното кредитиране на домакинствата, създава риск от допълнително „прегряване“ на икономиката. Той се позова на анализ на БНБ, според който в настоящата макроикономическа среда увеличаването на бюджетния дефицит има директен принос за ускоряване на инфлацията.