Снимка: iStock
От администрацията определят подобни идеи не като реформа, а като „отказ да се види реалността“
Съдебната администрация в Софийската районна прокуратура излезе с остра позиция срещу предложения за механично съкращаване на съдебни служители и мерки, които биха довели до намаляване на реалните им доходи.
От администрацията определят подобни идеи не като реформа, а като „отказ да се види реалността“ в най-натоварената районна прокуратура в страната. Според тях СРП работи при сериозен кадрови недостиг и високо натоварване, което не позволява допълнително намаляване на административния капацитет.
По данни на прокуратурата през 2025 г. в СРП са наблюдавани 57 499 досъдебни производства и 50 984 преписки. Те са разпределени между 231 прокурори, чиято работа се подпомага от 204 реално заети съдебни служители.
„Тези числа не са статистика на хартия. Те са ежедневна работа, срокове, напрежение, отговорност и риск“, посочват от съдебната администрация.
Според служителите Софийската районна прокуратура е сред органите с най-ниско съотношение между прокурори и съдебни служители в страната – по-малко от един служител на магистрат. По думите им това означава по-голям административен товар, повече документи, преписки и срокове за всеки служител.
В позицията се обръща внимание и на проблема с възнагражденията. От администрацията посочват, че съдебен деловодител в СРП получава около 850 евро месечно, което е приблизително 41% от средната брутна заплата за София. Според тях ниските възнаграждения вече водят до недостиг на кандидати, незаети щатове, текучество и професионално прегаряне.
„Не са нужни формални съкращения, за да бъде отслабена СРП. Достатъчно е реалният доход на служителите да бъде намален още, за да напуснат хора, които системата вече трудно намира“, предупреждават от съдебната администрация.
От СРП настояват всяка бъдеща реформа да бъде базирана на анализ на реалната натовареност, а не на механични съкращения. Те предлагат въвеждането на хибриден модел на възнаграждения, който да отчита длъжността, натовареността на съответния орган, регионалните различия в заплащането, сложността на работата и недостига на кадри.
Служителите настояват още за срещи с Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, Пленума на ВСС, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите и парламентарните комисии, както и за участие на представители на съдебната администрация в обсъждането на бъдещи реформи.
„Административният капацитет не е счетоводен разход. Той е условие за работещо правосъдие“, се казва още в позицията.
Според съдебните служители намаляването на персонала или на реалните им доходи би създало риск за спазването на сроковете, обработката на преписките и нормалната работа на най-натоварената районна прокуратура в страната.
Редактор: Цветина ПетковаПоследвайте ни