Между Киевската декларация и Коалицията на желаещите: Какви сигнали изпраща България на съюзниците си?

Искането на САЩ за използване на българска инфраструктура за операции в Близкия изток, външнополитическият курс на кабинета на премиера Румен Радев и проектобюджетът за 2026 г. продължават да са сред темите, които предизвикват трусове по високите етажи на властта.

В студиото на „Твоят ден“ политологът Цветанка Андреева, журналистът и преводач Мажд Алгафари и водещият на „Контракоментар“ Асен Генов анализираха последните решения на правителството, отражението им върху отношенията с европейските и американските партньори, както и рисковете пред държавните финанси.

Разполагането на американските самолети у нас би означавало участие на страната ни във военен конфликт, смятат от БСП

По темата за искането на САЩ разполагане на самолети у нас и използването на българска инфраструктура Андреева отправи остри критики към действията на правителството. Според нея това е „поредният автогол, продиктуван от некомпетентност“, а според експерти исканията на премиера Радев за отпадане на визите са били нереалистични.

„Ситуацията със самолетите е процес, който не може да бъде контролиран. Чрез страховете, които Радев създава в обществото, се цели да бъдат овладени определени процеси, които впоследствие се обръщат срещу него“, заяви още Андреева.

Мажд Алгафари припомни, че Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ е подписано през 2006 г. със срок от 10 години и възможност за автоматично продължаване, ако никоя от страните не поиска прекратяването му поне година предварително.

По думите му в документа са посочени четири военни обекта, които американската страна може да използва, сред които са и авиобазите "Безмер" и "Граф Игнатиево". Летище „Васил Левски - София“ обаче не попада в споразумението, тъй като е гражданско. Алгафари изрази и очакване споразумението да бъде прекратено.

Комисията по отбрана ще решава дали да позволим 8 самолета на база "Безмер"

Според Асен Генов България изпраща противоречиви сигнали към съюзниците си. „Трудно е да се обясни на европейските ни партньори отказът да участваме в инициативи за европейската отбрана, а в същото време да предоставяме българска инфраструктура за американски операции в Близкия изток. Важно е какви сигнали изпращаме“, коментира той.

Цветанка Андреева заяви, че настоящият курс на правителството е резултат от натиск, породен както от позициите по войната в Украйна и кризата в Близкия изток, така и от наблюдението на Европейския съюз заради бюджета и планирания дефицит.

Какви са външнополитическите послания на кабинета "Радев"

Мажд Алгафари защити действията на правителството и ги определи като последователна стратегия. „Целта е да бъдем независими, а нашият глас да бъде чуван“, каза той.

Алгафари допълни, че националният интерес се определя от волята на българските граждани. „Ние не искаме конфронтация с Русия. Това бяха действията на предишните управляващи“, заяви той.

Асен Генов възрази, като припомни, че още от 2014 г. Украйна е в отбранителна позиция заради действията на Русия. Според него външната политика на България е едновременно хаотична и насочена към няколко различни аудитории.

„Външната ни политика е тривекторна - насочена към европейската, американската и към проруския, социално-носталгичен електорат на Радев. Основният проблем не е, че България търси собствен интерес, а че поставя партньорите си в ситуация да се питат чий интерес всъщност защитава“, обясни водещият на „Контракоментар“.

Цветанка Андреева подчерта, че вътрешната и външната политика са пряко свързани и отправи реторичен въпрос: „Когато дестабилизираш позицията на България в Европа, как очакваш да постигнеш успех в договореностите с партньорите?“.

От своя страна Алгафари защити курса на кабинета, като заяви, че години наред България е била сред „послушните“ държави в Европейския съюз, а сега, когато поставя националния си интерес на преден план, това не се приема добре в Брюксел.

По темата за бюджета за 2026 г. Асен Генов предупреди, че рискът от висок дефицит остава реален. „Въпросът е доколко държавата се опитва да реши всички проблеми единствено чрез повече харчене“, сподели той.

Депутатите разглеждат в комисия план-сметката за 2026 г.

Цветанка Андреева прогнозира, че негативните последици от икономическата политика ще станат видими през есента, а Мажд Алгафари определи настоящия дефицит като наследство от управлението на предишните кабинети.

В края на разговора Асен Генов отбеляза, че настоящото спокойствието в обществото може да се окаже най-голямото предизвикателство пред управляващите.

Целия разговор гледайте във видеото.