Снимка: iStock
Тя е на Института по океанология към БАН и е създадена по международен проект, обединяващ учени от България, Румъния, Турция и Украйна
Ниското ниво на река Дунав това лято създава проблеми не само за корабоплаването. То засяга и едни от най-застрашените обитатели - есетровите риби. Те се размножават именно в Дунав, а учените предупреждават, че климатичните промени влияят все по-силно върху естествените им местообитания. Добрата новина е, че български учени вече разполагат с първата у нас мобилна лаборатория, с която ще следят движението на тези редки видове както по реката, така и по Черно море.
Мобилната лаборатория е на Института по океанология към БАН. Тя е създадена по международен проект, който обединява учени от България, Румъния, Турция и Украйна в общата мисия да опазят застрашените есетрови риби. Всяка година рибите изминават стотици километри между Дунав и Черно море.
Хванаха огромна есетра в Черно море, върнаха я (ВИДЕО)
Доц. Виолин Райков от Институт по Океанология към БАН казва, че работата включва маркиране на рибите с цел да се проследят техните миграционни пътища.
Освен с традиционното маркиране, за първи път ще бъдат използвани и сателитни предаватели.
Ивелин Петков, инженер в Институт по Океанология към БАН, обяснява, че устройствата ще бъдат настроени за около година, като така ще се събират данни за движението на рибите, за дълбочината, до която са достигнали.
Тази година обаче учените ще работят при още едно предизвикателство – реката е с необичайно ниски нива. На места това оголва участъци от речното дъно и променя условията в районите, където есетрите търсят подходящи места за размножаване. Доц. Райков обяснява, че това е опасно за рибите. Заради това той смята, че е необходимо временно да бъде забранен риболовът, докато водите на Дунав са толкова ниски.
За учените, новото оборудване е още един инструмент в борбата за опазването на видовете, които днес са критично застрашени.
Но опазването на есетрите не зависи само от проследяването им в природата. Важна част от усилията е и възстановяването на популациите. Според доц. Райков това може да се случи с помощта на човешката дейност - така наречените процеси на рестокинг или зарибяване. "Изкуствено се отглеждат малки рибки в 10 хиляди, 20 хиляди, може да бъдат 50 хиляди екземпляра. Една част от тях умират още при пускането, друга умират след седмица, но една значителна част остават живи. И те всъщност попълват дивите популации", допълва още той.
Повече гледайте във видеото.
Последвайте ни
