Горещините променят земеделието в Дунавската равнина

Скоро „Хемус” ще се строи на съвсем други обороти, увери регионалният министър
Слабо повишение на нивото на Дунав по българския участък, кораб заседна край Батин
Дрон патрулира над пътищата във Варна срещу рискови шофьори
Военни и доброволци продължават помощта на пострадалото от бедствието Струмяни, удължиха бедственото положение с един месец
Задържаната при посещението на Радев в Струмяни Гергана Петрова пита кой е разпоредил ареста ѝ
Над 600 жители на Габрово внесоха подписка срещу вандализъм и тормоз в квартал „Бичкиня”

Това сочи проучване на БАН

Горещините променят земеделието в Дунавската равнина. Това показва ново изследване на учени от БАН. В този географски район само за периода 2023–2024 г. се наблюдава десетократно увеличение на честотата на тежкия топлинен стрес.

„През последните 40–50 години се забелязва едно постепенно увеличаване на топлите периоди в България. Това са много високи нетипични температури. 2024-та е годината, в която бяха подобрени няколко рекорда от 1930 година насам. Имаше най-топлото лято и една от най-топлите зими. Това се отразява изключително негативно на земеделието”, обясни специалистът по устойчиво развитие и управление на данни Кристиян Панайотов, който е автор на статията и е част от екипа на научното изследване.

Екстремните горещини застрашават над един милиард души по света

Промените се дължат и на природни фактори, и на човешката дейност.

„По-важно е какво можем да направим и да се предпазим. Това е тенденция, която няма да изчезне през 2027 година, нито през 2028-а. Това е тенденция, която наблюдаваме толкова години, че тя плавно и устойчиво се задържа”, коментира Панайотов в „Обедния информационен блок на NOVA NEWS”.

Температури над 35 градуса вредят както на растенията, така и на хората. А над 40 градуса и под 30% влажност вече има екстремна суша, обясни експертът.

Северозападна България

Най-засегнатите райони от горещините са около Видин, Лом и Монтана.

„Стратегията за стопанисване на Северозападна България не е адаптирана към доста променящия се климат. Този регион задължително трябва да бъде следен като доста уязвим”, обясни Панайотов.

Има ли нова климатична реалност за българското земеделие?

„Вече го забелязваме това нещо. В последните години има много земеделски производители конкретно, които са осъзнали този проблем и се работи по решения. Най-добрите решения и най-евтини, бих казал, са тези от устойчивото земеделие. Различни практики, които основно са таргетирани върху напояване, запазване на почвеното плодородие и т.н.”, каза Панайотов.

Той призова за приемането на обща национална стратегия.

Повече гледайте във видеото.

Редактор: Ина Григорова