„Съвременната литература много трудно си пробива път“, смята писателката
Писателят и драматург Теодора Димова определи литературата като един от фундаментите на националното самосъзнание и подчерта, че свободата и независимостта не са даденост, а изискват постоянен избор и усилие. В ефира на „Твоят ден“ тя коментира значението на 22 септември, наследството на Иван Вазов и мястото на литературата в съвременното общество.
СНИМКИ ОТ ЧЕСТВАНИЯТА ВИЖТЕ ТУК
„Нашето национално самосъзнание щеше да е много ощетено, ако нямахме цялото наследство и творчество на Вазов. Ние не си даваме сметка какво представлява той за всеки един от нас“, заяви Димова. По думите ѝ отношението към Патриарха на българската литература надхвърля почитта - то е „обич и директна свързаност с него и неговото творчество“.
Какво е независимостта в съвременния свят
Според писателя литературата заслужава да бъде „на пиедестал“ и в сърцето на националното самосъзнание, защото е част както от човешката душа, така и от историята и развитието на цивилизацията.
Говорейки за Независимостта, Димова посочи, че с нейното провъзгласяване завършва дълъг исторически процес, преминал през Априлското въстание, Освобождението и Съединението. Последвалите войни и национални катастрофи обаче оставят дълбоки следи в българското общество. Според нея към тях се добавят и травмите от тоталитарния период, които продължават да се предават между поколенията.
„Този ден не се знаеше, не се честваше, беше изтрит от народната памет за дълго време“, каза тя за Деня на независимостта и припомни, че самата тя принадлежи към поколение, което не е израснало с честването на 22 септември.
Димова постави акцент и върху необходимостта свободата да бъде защитавана постоянно. „Независимостта не е дадена веднъж завинаги. Както и свободата ни изисква голямо усилие“, заяви тя. Според нея това означава човек да бъде буден, да наблюдава случващото се и всекидневно да прави избори.
Беше засегнато и мястото на съвременните български автори в образованието. Според Димова се полагат усилия те да присъстват по-сериозно в учебните програми, но промяната настъпва трудно. „Това не е правилно, защото децата започват да смятат литературата за нещо от миналото, за нещо архаично“, коментира тя. По думите ѝ класическата и съвременната литература не трябва да бъдат противопоставяни, а да съществуват заедно в образованието.
Какви са посланията на политиците за 22 септември
Димова коментира и международното представяне на сериала „Майките“, създаден по едноименния ѝ роман. По думите ѝ темата за детската престъпност далеч не е локален български проблем, а механизмите зад нея се повтарят в различни общества.
„Литературата е и описание на миналото, и пророчество за това, което се случва. Писателите имат интуитивни антени, с които улавят неща, които още не са се случили“, каза Димова. Според нея именно затова литературата може да помогне на обществото не само да разпознава проблемите, но и да ги осмисля.
Целия разговор гледайте във видеото.
Редактор: Цветина ПетковаПоследвайте ни