Цар Самуил - последният щит на една държава (ВИДЕО)

Преди повече от хиляда години Балканите са място на ожесточен сблъсък. От едната страна е Византийската империя - силна, добре организирана и решена да разшири властта си. От другата е България - отслабена от вътрешни удари и загуби, но все още бореща се да оцелее.

През 971 година източните български земи падат под византийска власт. За мнозина това изглежда като край на държавата. Но не за всички. На запад се оформя нов център на съпротива. Там се издига Самуил - син на комит Никола. Заедно с братята си той поема тежката задача да запази това, което е останало. Постепенно Самуил се утвърждава като водач - не само на армия, а на една кауза.

Историята за Цар Самуил: Между Траянови врата, Ключ и легендата за 15 000 ослепени войници

Новите центрове на държавата стават Преспа и Охрид. През 997 година Самуил е провъзгласен за цар. Но неговото управление не носи мир. Напротив - то е белязано от почти непрекъсната война.

Години наред българската армия се движи из планини и проходи, защитавайки земите си. Самуил не печели голяма, решаваща победа. Неговият успех е друг - той успява да задържи държавата жива в едно изключително тежко време.

Срещу него обаче стои сериозен противник - византийският император Василий II. Той променя подхода. Вместо редки походи, започва настъпление стъпка по стъпка - бавно, но сигурно. Постепенно натискът става все по-силен.

„Траянови врата“ – мястото на голямата победа на цар Самуил над Василий Втори

През лятото на 1014 година двете армии се срещат при прохода край днешното село Ключ, в подножието на планината Беласица. Самуил прави опит да спре византийците с укрепления и отбранителни позиции. Но те успяват да ги заобиколят. Битката е загубена.

В своето обозрение на историята Йоан Скилица пише, че император Василий II пленил 15 000 български войници. Той заповядал всички да бъдат ослепени, като на всеки сто души оставил по един едноок водач, за да ги води обратно при цар Самуил.

На 6 октомври 1014 г. цар Самуил умира. Първото българско царство успява да просъществува само още 4 години след смъртта на царя, след което пада под византийска власт до 1185 г., когато българската държавност се възстановява от братята Асен и Петър.

И въпреки това името на Самуил остава. Не защото е бил непобедим, а защото в момент, когато всичко е изглеждало изгубено, той продължава да се бори до самия край.

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЗА ОСТАНКИТЕ НА ЦАР САМУИЛ ЧЕТЕТЕ ТУК