Оценка на ЕК: България се откроява с комбинация от постигнат напредък и финансови ограничения по МВУ

Механизмът за възстановяване и устойчивост приключи изпълнението си на 31 август 2026 г.  Европейската комисия навлиза в последната фаза на оценка на плащанията към държавите членки.

От старта му през 2021 г. са изплатени 450 млрд. евро или 79% от общия му финансов ресурс. България е сред държавите, за които Комисията продължава да прилага механизма на спиране на средства по неизпълнени етапи, но същевременно докладът отчита извършени в страната реформи в областта на борбата с корупцията и участие в ускоряването на изпълнението на зелени инвестиции.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е най-мащабният инструмент в рамките на NextGenerationEU и е изграден върху различен от традиционното европейско финансиране принцип - средствата се отпускат срещу изпълнение на предварително договорени реформи и инвестиции.

ЕК изплати близо 900 млн. евро на България по Плана за възстановяване

Към 1 октомври 2026 г. Европейската комисия е изплатила 450 млрд. евро на 27-те държави членки след 163 внесени искания за плащане. Изплатените средства съответстват на изпълнението на 4082 от общо 5981 етапа и цели, заложени в националните планове или 68%.

В европейски мащаб оставащата част от програмата е значителна. Всички държави членки са внесли окончателните си искания за плащане до 30 септември, а Комисията оценява 32 искания на обща стойност 123 млрд. евро. Крайният срок за извършване на плащанията от Комисията е 31 декември 2026 г.

На този фон България се откроява с конкретна комбинация от постигнат напредък и оставащи финансови ограничения. Докладът посочва три решения за спиране на средства, свързани със страната. През ноември 2025 г. е било спряно плащане от 214,5 млн. евро, впоследствие отменено. По друг случай за 152,9 млн. евро едната мярка е била освободена, а спирането за втората е било окончателно вдигнато на 3 август 2026 г. Последното решение, от 24 юли 2026 г., засяга 118,4 млн. евро и три етапа и цели. За един от тях спирането е отменено, докато за останалите два шестмесечният период за коригиращи действия продължава.

Тази динамика поставя България в общата европейска картина на ограничен брой случаи, при които плащанията не са извършени автоматично. От началото на механизма Комисията е спряла общо 34 етапа и цели по 18 искания за плащане, което представлява 0,9% от всички оценени до 31 август 2026 г. В четири случая неизпълнението е останало след изтичането на шестмесечния коригиращ период. От общо 3,1 млрд. евро, спрени по приключили процедури, 266,3 млн. евро са били окончателно намалени.

ЕК одобри четвъртото плащане за България по ПВУ

В същото време докладът поставя България и сред държавите, в които са отчетени конкретни резултати по реформаторската част на механизма. Комисията посочва като пример приетата от България реформа в областта на борбата с корупцията. Тя включва създаването на нов антикорупционен орган и механизъм за независимо разследване на главния прокурор. В рамките на плана са въведени и законодателни промени относно защитата на лицата, подаващи сигнали, лобирането и интегритета на държавните служители и служителите в държавните предприятия. Комисията изрично отбелязва, че тези реформи не са били формално изцяло оценени от нея.

България има видимо присъствие и в зеления преход. През последната отчетна година именно България, заедно с Полша, Чехия и Австрия, е сред държавите, които формират около половината от изпълнените етапи и цели в областта на възобновяемата енергия и мрежите. Това е част от общото ускоряване на реализацията на зелените мерки в края на програмния период.

На европейско равнище инвестициите на МВУ в цифровата трансформация възлизат на 140 млрд. евро. Първите оценки на Комисията показват, че всяко 1 евро, вложено в цифрови мерки, се очаква да генерира 1,50 евро икономическа продукция в ЕС. Паралелно инвестициите по механизма се очаква да водят до годишно намаляване на емисиите на парникови газове с около 54 млн. тона CO₂ еквивалент, равняващи се на приблизително 1,5% от емисиите на ЕС за 2021 г. Допълнителни 2 млн. тона годишно се свързват с подкрепените реформи.

ЕП настоява за удължаване на срока за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост

Така финалната фаза на МВУ показва двойната характеристика на българското участие: страната е част от измеримото ускоряване на европейските зелени и институционални реформи, но остава сред държавите, при които част от плащанията са обвързани с допълнителни действия за изпълнение. В рамките на механизъм, при който европейското финансиране е пряко свързано с резултата, именно изпълнението на последните етапи определя размера на окончателно получените средства.