ЕК одобри четвъртото плащане за България по ПВУ

Европейската комисия оцени положително четвъртото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основният елемент на инструмента NextGenerationEU.

В приетата днес предварителна оценка Комисията установи, че България е изпълнила задоволително 23 от 26-те ключови етапа и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета.

ЕК дава първоначално одобрение за второто плащане за България по Плана за възстановяване

Реформите и инвестициите, свързани с това искане за плащане, ще доведат до положителна промяна за гражданите и бизнеса в области като борбата с корупцията, цифровизацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малките и средни предприятия, устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, селското стопанство и извънболничната помощ.

Водещите мерки, включени в това искане за плащане, са: 

» Мерки за борба с корупцията, включително приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.

» Мерки за декарбонизация на енергийния сектор. Те включват подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищата, и структурата му да се приведе в съответствие с бъдещите потребности на енергийния пазар в България.

ЕК предупреди България, че може да спре плащанията по ПВУ

» Беше създаден Национален фонд за декарбонизация в подкрепа на енергийната ефективност на сградите, като беше определен управител на фонда и бяха въведени правила за неговото функциониране.

» Насърчаване на възобновяемата енергия чрез подпомагане на близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата.

» Нов договор за обществена услуга за обществения железопътен транспорт, насочен към подобряване на качеството, достъпността и използването му от пътниците, наред с модернизирана правна рамка за насърчаване на транспорта с нулеви и ниски емисии, включително нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии.
 
Неизпълнени ключови етапи и цели

Комисията установи, че един ключов етап. Той е свързан с влизането в сила на законодателството в областта на водоснабдяването и канализацията, което не е изпълнено изцяло. България също така декларира, че една цел, свързана с подкрепата за сектора на културата, все още не е постигната, но планира да я изпълни до крайния срок 31 август 2026 г. Освен това формулировката на един от ключовите етапи в областта на обществения транспорт не е достатъчно ясна и България беше поканена да представи обосновано искане за преразглеждане на своя план.

България има одобрение за получаване на 1,465 млрд. евро от ЕК по ПВУ

На България ще бъде предоставено допълнително време за изпълнение на оставащите ангажименти, като същевременно тя ще получи частично плащане за ключовите етапи и целите, които са били успешно изпълнени.

Комисията изпрати своята предварителна оценка на изпълнението от страна на България на ключовите етапи и целите, необходими за това плащане, на Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с четири седмици да представи становището си.

Успоредно с това Комисията уведоми България за причините, поради които счита, че посочените по-горе ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. България разполага с един месец да отговори на тази оценка.

Ако след отговора на България Комисията потвърди оценката си, че въпросните ключови етапи и цел не са изпълнени задоволително, тя ще удържи съответната част от плащането. Размерът на удържаната сума ще бъде определен въз основа на значимостта на неизпълнените ключови етапи и цел, в съответствие с методиката, изложена в съобщението на Комисията от 21 февруари 2023 г. След това България ще разполага със срок до 31 август 2026 г., за да изпълни оставащите ангажименти. При успешно изпълнение удържането ще бъде отменено и средствата ще бъдат изплатени.

Изплащането на средствата на България за вече одобрените етапи и цели може да се извърши след положително становище на ИФК и приемането на решение за плащане от Комисията.

Припомняме, че България подаде четвъртото си искане за плащане за 1,1 милиарда евро на 2 април 2026 г. Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи, финансирани с безвъзмездни средства в размер на 6,17 милиарда евро.

Малко по-късно вицепремиерът Атанас Пеканов изнесе информация относно четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му България ще получи близо 1 милиард евро. „Това е жизненоважна глътка въздух за бюджета на страната и ключова стъпка за всички инвестиции, важни за нас. Поставихме като основен приоритет ускоряване на работата по ПВУ. При визитата на ЕК преди две седмици проведохме важни разговори. Днешният резултат показва, че когато има ясна политическа воля и добра координация и последователност, България може да защитава своите интереси. Промяната продължава с истински резултати, а не с ала-бала“, заяви Пеканов.

Според него ключови са били свършената работа по антикорупционното законодателство и върховенството на закона. Вицепремиерът обясни, че създаването на независима КПК и засилването на отчетността над главния прокурор са били ключови. „България получи зелена светлина за спиране на процедурите по задържане на пари по реформата за върховенството на закона. Средствата по него са 150 млн. евро, които страната ни ще получи след лятото - с петото плащане“, посочи още Пеканов.

По думите му Министерството на здравеопазването е предприело спешни действия, с които е спасен проектът за амбулаторните грижи и е осигурено изпълнението му в срок. Напредък е постигнат и в енергийния сектор, където е започнала работата по реформата на Българския енергиен холдинг.

„Започнахме първите стъпки по анализа как по най-ефективен и смислен начин да се случи отделянето на въглищните предприятия от системата на БЕХ“, посочи Пеканов. Той увери, че подобна стъпка ще бъде предприета едва след изготвянето на ясен финансов и правен план и при гарантирани инвестиции за засегнатите региони.

Според вицепремиера за въглищните райони са предвидени около 500 милиона евро от Фонда за справедлив преход, които трябва да осигурят нови възможности за заетост и икономическо развитие.

Пеканов призна, че все още има три неизпълнени мерки по Плана. Една от тях е в сферата на културата, където проектите са реализирани, но все още не са окончателно отчетени и верифицирани. „Национален фонд „Култура“ не успя да се вмести в необходимите срокове, но работата върви ускорено и очакваме този казус да бъде решен до две-три седмици“, заяви той.

Сериозен напредък е постигнат и по реформата във ВиК сектора, където, според Пеканов, е съществувал риск България да загуби около 430 милиона евро европейско финансиране.

След интензивни разговори между правителството, Европейската комисия и общините са били подготвени и приети промени в Закона за водите, които значително са намалили опасността от загуба на средствата. „Първоначалният риск беше в размер на около 430 милиона евро. Този риск беше сведен до минимум“, подчерта вицепремиерът.

По негови думи предстоят допълнителни преговори с Европейската комисия, за да бъде изплатена и останалата част от средствата по реформата, като целта е да бъдат изпълнени европейските изисквания, без това да създава проблеми за българските общини.

Пеканов съобщи още, че по една от целите по ПВУ, свързана с интегрирания градски транспорт и въвеждането на единен билет, остава единствено техническо уточнение с Европейската комисия, което не поставя под риск финансирането.

Вицепремиерът обърна специално внимание на финансовия ефект от получаването на четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му средствата ще осигурят необходима ликвидност за държавата в момент на сериозно напрежение върху бюджета.

Той отправи критики към предишни ръководства на Министерството на финансите заради липсата на средства за разплащане по вече изпълнени проекти. „Няма ликвидност, за да се платят дейности, които вече са изпълнени - ремонтирани класни стаи, проекти за енергийна ефективност, доставка на медицинско оборудване“, заяви Пеканов.

Според него част от причините за забавянията са били свързани и с неизпълнените реформи в сферата на върховенството на закона. Вицепремиерът подчерта, че зад близо 1 милиард евро европейско финансиране стоят конкретни проекти за гражданите. Сред тях са над 2000 модернизирани учебни кабинета, обновени детски и онкологични лечебни заведения, 23 специализирани центъра за лечение на инсулти, системата за спешна медицинска помощ по въздух със седем медицински хеликоптера, както и 73 дома за възрастни хора в цялата страна.

Част от средствата ще бъдат насочени и към модернизация на железопътния транспорт и подобряване на свързаността между регионите.

Пеканов предупреди, че въпреки постигнатия напредък най-трудната част от работата тепърва предстои. До 31 август България трябва да изпълни и отчете всички мерки по петото и последно искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което е на стойност близо 1,7 милиарда евро.

„Срокът е кратък, изискванията са строги и всеки ден има значение“, заяви той. По думите му всички министерства вече работят по ясен график и са получили конкретни задачи за изпълнение. Вицепремиерът подчерта, че европейските срокове не подлежат на промяна и призова за пълна мобилизация на администрацията.