Как три колониални сили получили, а след това загубили контрол над проливите Ормуз и Баб ел-Мандеб

През последните месеци проливите Ормуз и Баб ел-Мандеб се превърнаха в синоним на геополитическо съперничество. Който контролира тези тесни водни пътища, контролира потока на морския трафик от Арабско море и Червено море към Индийския океан, а с него - и жизненоважна част от световната търговия, пише The Conversation.

Конфликтът за контрола над тези проливи обаче е почти толкова стар, колкото и съвременната морска търговия. Войната между САЩ и Иран за тези стратегически места е само последната глава от многовековна история на опитите на сили извън региона да влияят върху или да доминират над Близкия изток по море.

Защо островите край иранските брегове се превърнаха във фокус на войната

Китай от времето на династията Мин е един от най-ранните примери за сила извън региона, която проектира влиянието си чрез военна мощ по море и дипломация. През 1405 г. китайският адмирал, изследовател и дипломат Джън Хъ, който е мюсюлманин, предприема първата от седем експедиции през Индийския океан.

Той е начело на флот от над 300 плавателни съда и достига град Ормуз около 1414 г., а след това и Аден в Йемен, преминавайки през Баб ел-Мандеб към Червено море.

Снимка: iStock

Т.нар. Pax Sinica не установява контрол над проливите. Вместо това създава силно търговско присъствие, основано на демонстрация на военноморска мощ, на дипломатически мисии и доходоносен обмен на стоки. За разлика от по-късните колониални сили, Джън Хъ не създава колонии в Ормуз или по крайбрежието на Арабския полуостров. Вместо това той се включва в съществуващата търговска система, изградена от арабски, персийски, индийски и източноафрикански търговци в региона.

"Ройтерс": Кризата в Ормузкия проток хвърля светлина върху най-дългия невралгичен морски маршрут в света - Малакския проток

След последната експедиция на Джън Хъ през 1430-те години променените приоритети на династията Мин довеждат до прекратяване на плаванията. Държавата не желае да инвестира във военноморския си флот и неговата поддръжка.

Днес Китай се позовава на експедициите на Джън Хъ, за да придаде историческа легитимност на китайско-близкоизточните отношения. Пекин представя съвременните си инвестиции в инфраструктура, енергетика и пристанища, например Гвадар в Пакистан, като възраждане на древна и мирна връзка, която води началото си още от предмодерния Път на коприната.

През 1500-те години обаче нарастването на световния морски трафик и пристигането на европейските колониални сили скоро поставят началото на промяна към по-насилствени и агресивни опити за контрол над проливите.

Военноморското господство на Португалия

Португалците са новатори във военноморското дело. Те въвеждат по-принудителна форма на морска мощ, основана на използването на тежки оръдия, разположени на корабите. През 1513 г. Афонсу де Албукерки атакува Аден в опит да установи контрол над достъпа до Червено море. Той не успява да превземе укрепения град на континенталната част, който е заобиколен от стръмен планински терен.

Превъзходството по море не води автоматично до незабавна победа на сушата. Това, че Португалия контролира морето и пристанището, не означава, че контролира и сушата.

През 1515 г. обаче Албукерки успява да завземе град Ормуз, където налага cartaz – платено разрешително, което търговците трябва да притежават, за да плават през Персийския залив и Индийския океан. Този тип регулиране на търговията по същество е това, което Иран се опитва да постигне с настоящата си система за събиране на такси.

Снимка: iStock

Британското и нидерландското господство

След като Португалия е изтласкана, османски, сафавидски, омански, нидерландски и английски сили се борят за контрол. Районът е доминиран от мощни европейски кораби, както и от местни владетели, които контролират както пристанищата, така и стоките, преминаващи през тях. Нидерландската източноиндийска компания навлиза в тези води през 1614 г. Подкрепена от тежко въоръжени кораби, тя се установява в пристанището Моха, в Йемен. След изгонването на португалците нидерландците получават търговски привилегии през 1623 г. и започват да се конкурират с британските търговци в Бандар Абас – основното търговско пристанище в Персийския залив, разположено срещу Ормуз.

Снимка: iStock

Докато британците са известни с търговията с чай, нидерландците започват да доминират в търговията с кафе. Преди това тя е в ръцете на търговци от Моха. Нидерландците нарушават монопола на Йемен върху търговията с кафе, като пренасят контрабандно растения от сорта арабика до индонезийския остров Ява, където те са отглеждани в огромни мащаби. По този начин нидерландците показват, че балансът на морската мощ може да се промени чрез контрол върху производството и търговията, а не само чрез оръдия и принуда.

Когато обаче британците превземат Аден през 1839 г., те получават надмощие. Сключват споразумения със съседни владетели и племена в Южен Йемен, които им дават фактически контрол над Баб ел-Мандеб в началото на индустриалната ера. Аден скоро се превръща във военноморска станция за зареждане с въглища и комуникационен център, свързан с Индия чрез телеграфни кабели.

Когато Суецкият канал е открит през 1869 г., британците започват да доминират и над това стратегическо тясно място, тъй като Червено море предлага най-краткия морски маршрут до индийската им колония. Британската хегемония скоро започва да разчита на военни кораби с парни двигатели и пристанища, както и на заеми и договори. Голяма част от това влияние се поддържа чрез местни съюзници по крайбрежието, простиращо се от Аден до Кувейт.

След Втората световна война

След Втората световна война балансът на силите отново се променя. САЩ заменят Великобритания чрез военни бази, бойни групи от самолетоносачи и продажби на оръжие в замяна на петрол от Персийския залив. През 1980 г. президентът на САЩ Джими Картър заявява, че всеки опит на Съветския съюз да установи контрол над Залива ще бъде разглеждан като атака срещу американските интереси и ще бъде посрещнат с военна сила.

Иран предупреди за нови американски удари и постави условия за отварянето на Ормузкия проток

Днес, в условията на войната между САЩ и Израел, въпросът за контрола върху Ормузкия проток остава ключов в разрешаването на конфликта. В същото време завземането на йеменското крайбрежие на Червено море от хутите дава на бунтовниците стратегически контрол над пролива Баб ел-Мандеб.