Сметната палата: Социалните разходи растат по-бързо от икономиката

Социалните плащания в България нарастват с темпове, които изпреварват икономическия растеж и приходите в държавната хазна. Макар предприетите през последните години мерки да са подобрили подкрепата за уязвимите групи, те са довели и до сериозно натоварване на публичните финанси. Това е един от основните изводи в одит на Сметната палата, обхващащ периода от началото на 2020 г. до края на юни 2026 г.

Според одиторите социалната и осигурителната система постепенно губи способността си да се финансира самостоятелно и става все по-зависима от държавния бюджет. В доклада се предупреждава, че без навременни управленски решения тази тенденция може да застраши дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Властта възложи на Сметната палата одити на социалните плащания, бюджета и АПИ

Констатациите са част от три одитни доклада, които Сметната палата е внесла в Народното събрание в определения от депутатите срок – 30 октомври. Освен социалните плащания са проверени управлението на публичните финанси от Министерството на финансите за периода от януари 2020 г. до май 2026 г., както и финансовото управление, разходите и поетите ангажименти на Агенция „Пътна инфраструктура“ за същия период.

Над 7 милиарда евро за социални плащания за шест години и половина

Проверката на разходите по осем закона, свързани със социалната подкрепа, показва, че от началото на 2020 г. до средата на 2026 г. са изплатени общо 7,4 млрд. евро. Отчетени са над 5 милиона случаи на подпомагане, като средномесечно подкрепа са получавали приблизително 765 хиляди лица или случаи. Най-голям дял от средствата - около 4,4 млрд. евро - е насочен към хората с увреждания и личната помощ.

Одиторите установяват, че значителна част от увеличението на социалните разходи е резултат от законодателни промени, които автоматично обвързват размера на помощите с показатели като линията на бедност и минималната работна заплата. Според доклада това прави разходите по-трудни за контролиране и планиране.

Обвързването на помощите с линията на бедност увеличава разходите

Една от промените с най-сериозно отражение върху бюджета е въведена през юни 2023 г. Тогава основата за определяне на месечните социални помощи е променена - вместо гарантирания минимален доход започва да се използва линията на бедност. Така базата за изчисляване на помощите се повишава от 75 лева до 504 лева през 2023 г., а през 2026 г. достига 764 лева.

Велислава Делчева: Бюджет 2026 крие риск от социално изключване на пенсионери и семейства с деца

Това увеличава както размера на подкрепата, така и броя на хората, които могат да се възползват от нея. В резултат изплатените месечни социални помощи нарастват със 110% и достигат 145 млн. лева през 2025 г. Съществено увеличение е отчетено и при възнагражденията на социалните и личните асистенти. Тъй като заплащането им е обвързано с минималната работна заплата, нейното повишаване води до автоматично увеличение на необходимите средства.

Докато през 2020 г. разходите за асистенти са били 202 млн. лева, през 2025 г. те вече достигат 1,3 млрд. лева. Според Сметната палата това създава постоянен недостиг, който се компенсира с допълнителни средства от централния бюджет.

Промените при помощите за ученици също оказват влияние. След отпадането на доходния критерий и разширяването на обхвата на подпомагането през 2023 г. разходите за тази мярка се увеличават от 9,47 млн. лева през 2020 г. до 73,31 млн. лева през 2025 г. – близо деветкратен ръст.

Над 12 милиарда лева от държавния бюджет за осигурителната система

Сериозни проблеми са установени и при финансирането на държавното обществено осигуряване, от което се изплащат пенсии и редица обезщетения.

Приходите от осигурителни вноски почти се удвояват за пет години – от 7,88 млрд. лева през 2020 г. до 14,87 млрд. лева през 2025 г. Според одиторите това увеличение се дължи основно на по-високите осигурителни прагове, заплати и инфлацията, а не на съществено разширяване на броя на осигурените. За същия период броят на осигурените лица се увеличава с едва 6,4%.

Разходите обаче растат още по-бързо. От 14,28 млрд. лева през 2020 г. те достигат 27,28 млрд. лева през 2025 г., което представлява увеличение от 91%. За 2026 г. прогнозата е сумата да се доближи до 30 млрд. лева. В резултат делът на разходите, които могат да бъдат покрити със събраните осигурителни вноски, намалява от 59,9% на 54,9%.

Надзорният съвет на НОИ одобри план-сметката за 2026 г.

Това означава, че над 45% от разходите на държавното обществено осигуряване се финансират чрез трансфери от централния бюджет. През 2025 г. необходимите средства надхвърлят 12 млрд. лева. Сметната палата предупреждава, че тази зависимост се задълбочава и превръща недостига в траен проблем, а не във временно затруднение.

Близо половината пенсионери са с минимална пенсия

Особено внимание в доклада е отделено на пенсионната система. Разходите за пенсии заемат все по-голяма част от бюджета на държавното обществено осигуряване. Делът им се увеличава от 78% през 2020 г. до 89% към края на юни 2026 г. Сред основните причини са няколко последователни решения за увеличаване и преизчисляване на пенсиите. Повишаването на тежестта на една година осигурителен стаж от декември 2021 г. е довело до допълнителен разход от 449,1 млн. лева през 2022 г.

През юли същата година временните COVID добавки от 60 лева са включени трайно в размера на пенсиите. Така те стават част от основата, върху която впоследствие се прилагат ежегодните увеличения. Допълнителен ефект има и преизчисляването на старите пенсии през октомври 2022 г. То обхваща около 928 хиляди души и води до постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лева годишно.

Сметната палата обръща внимание и на увеличението на минималната пенсия, която за разглеждания период нараства с близо 188%.

Според одита 45,3% от пенсионерите в България получават минимална пенсия. Одиторите предупреждават, че това отслабва връзката между размера на получаваната пенсия и реалния осигурителен принос на човека през трудовия му живот. В доклада се посочва, че подобна тенденция може да намали мотивацията за осигуряване върху действителните доходи.

Промяната при болничните също увеличава разходите

Друг фактор за нарастващите разходи е промяната в изплащането на болничните от началото на 2024 г. Тогава задължението на работодателите да заплащат първите три дни от временната неработоспособност е ограничено до първите два дни. Така плащането за третия ден преминава към държавното обществено осигуряване.

Според одита тази промяна е допринесла за увеличение на разходите за временна неработоспособност с над 31% за една година, последвано от нов ръст от 13% през 2025 г.

Сметната палата настоява за по-добра оценка на социалните политики

Общият извод на одиторите е, че предприетите социални мерки имат положителен ефект върху доходите и защитата на уязвимите групи, но същевременно създават дългосрочни финансови ангажименти, които нарастват по-бързо от възможностите за тяхното финансиране. Според Сметната палата проблемът не се дължи единствено на временни икономически затруднения, а е свързан и с начина, по който са изградени механизмите за определяне на социалните плащания.

Затова институцията поставя акцент върху необходимостта от по-задълбочени предварителни оценки при въвеждането на нови социални мерки, както и от анализ на общия им финансов ефект за години напред. Основното предупреждение е, че без мерки за стабилизиране на осигурителната система зависимостта ѝ от държавния бюджет ще продължи да нараства, създавайки риск за устойчивостта на публичните финанси.