Сериозни проблеми в управлението на публичните финанси, натрупване на дългове и неизплатени средства за пътни ремонти. Това показват резултатите от одитите на Сметната палата, възложени от Народното събрание. Те обхващат състоянието на държавния бюджет, социалноосигурителната система и управлението на Агенция „Пътна инфраструктура“.

„Картината е за едно безотговорно харчене на публичните финанси, при което водещи са били популизмът и предизборните сметки, без да се отчита дългосрочната цена на взетите решения“, заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов.

Председателят на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия Стефан Белчев посочи, че окончателният одит на Сметната палата за публичните финанси обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. По думите му резултатите слагат край на политическите спекулации за състоянието на държавната хазна.

Заплатите в държавния сектор са се удвоили за пет години, дългът расте

Разходите за обслужване на дълга са нараснали над два пъти

Според Белчев България се намира в дългов капан. „Годишните разходи само за обслужване на държавния дълг са се увеличили от около 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,5 млрд. евро през 2025 г.", каза депутатът. 

Той обърна внимание и на разходите за заплати в публичния сектор. „През одитирания период са въведени автоматични механизми за индексация на възнагражденията, чийто кумулативен ефект е достигнал 14,3 млрд. лева. След като бъдат увеличени по силата на закона, тези разходи се превръщат в постоянни и не могат лесно да бъдат намалени дори при влошаване на финансовото състояние на държавата", обясни икономистът. 

Белчев посочи още, че населението на България е намаляло със 7,11% за разглеждания период, докато броят на служителите в публичния сектор на 1000 души се е увеличил от 24 на 28.

Средното изпълнение на планираните инвестиции е едва 78%. Според председателя на комисията капиталовите разходи са били използвани като неформален механизъм за балансиране на бюджета. „Държавата е поемала ангажименти за милиарди левове, които впоследствие са били намалявани, за да се прикрие реалният размер на дефицита", изтъкна той.

Белчев посочи, че през 2025 г. дефицитът е достигнал 6,73 млрд. евро, а реалният структурен дефицит се е влошил до 4,1% от брутния вътрешен продукт.

„Последните няколко години сме живели назаем, който ще плащат нашите деца“, коментира Проданов.

АПИ е поела ангажименти за 18,2 млрд. лева

Сериозни разминавания между поетите задължения и финансовите възможности на държавата са установени и при управлението на Агенция „Пътна инфраструктура“.

По данни, представени от Проданов, АПИ е поела договорни ангажименти за 18,2 млрд. лева при разходна база от 11,4 млрд. лева. „Недостигът е наложил отпускането на допълнителни средства чрез извънредни постановления по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Става дума за над 1,6 млрд. лева, част от които са били насочени към изплащане на стари задължения за текущи ремонти", каза той.

Друг сериозен проблем са установените счетоводни отклонения и забавеното отчитане на извършени дейности. Според представените резултати над 1000 сертификата за реално извършени ремонти, част от които датират от 2022, 2024 и 2025 г., са били задържани и неодобрени с години. Стойността на тези дейности е около 2 млрд. лева. Натрупаните лихви са над 6 млн. лева, а неизплатените компенсации възлизат на около 300 млн. лева.

Белчев обясни, че разходите трябва да се отчитат в годината, през която съответната дейност е извършена. Според заключенията на Сметната палата, ако тези задължения са били отчитани своевременно, законовите ограничения за дефицита е щяло да бъдат надхвърлени през 2021, 2024 и 2025 г. „Години наред бюджетните показатели са били изкуствено задържани и изкривявани. Гражданите чакаха изграждане на магистрали, а фирмите – да получат дължимите им средства", подчерта икономистът. 

Разходите за пенсии и обезщетения са нараснали със 106%

Одитът на социалноосигурителната система е бил насочен към проверка на устойчивостта на социалната политика и възможностите за подкрепа на уязвимите групи. Белчев посочи, че разходите за пенсии и обезщетения през разглеждания период са нараснали със 106%, докато брутният вътрешен продукт се е увеличил с 87,6%.

На въпрос на NOVA дали през този период са управлявали правителства, назначени от тогавашния президент Румен Радев, Проданов отговори с „да". „Тези кабинети обаче са работили в условията на други парламенти и бюджети и не са приемали бюджетите, за които става дума в одитите", уточни той.

Правителството уверява, че поскъпването на газа няма да се отрази на сметките

В началото на брифинга Проданов коментира и обявеното увеличение на цената на природния газ с около 33%. Той определи критиките на опозицията като манипулативни и заяви, че решението за промяна на цената се взема ежемесечно от Комисията за енергийно и водно регулиране.

По думите му България не може да определя цените на международните пазари, а „Булгаргаз“ отговаря за осигуряването на доставките. Проданов подчерта, че въпреки увеличението цената на природния газ у нас остава с около 40% под тази на международната борса.

Той увери, че поскъпването няма да се отрази на сметките за ток и парно. По думите му правителството е поело ангажимент цените да останат без промяна до края на юни 2027 г., като са предвидени компенсаторни механизми. Действат и мерки за подкрепа на българския бизнес.

Проданов съобщи още, че проектобюджетът трябва да бъде представен в петък и внесен в Народното събрание. 

Редактор: Дарина Методиева