Близо 15 милиарда евро е внесла България в бюджета на Европейския съюз от присъединяването си през 2007 г. до края на 2025 г., а получените европейски средства за същия период възлизат на близо 42 милиарда евро. Това показват данните, представени по повод предстоящата 20-годишнина от членството на страната ни в ЕС.

Годишнината беше отбелязана със специална церемония в Европейския парламент в Брюксел, на която присъстваха бившите премиери на България и Румъния Симеон Сакскобургготски и Калин Попеску-Търичану, ръководили правителствата при подписването на договорите за присъединяване.

3

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола подчерта, че на 1 януари 2007 г. двете държави не просто са станали част от Европейския съюз, а са се завърнали у дома. Тя определи развитието им през последните две десетилетия като впечатляващо и открои приноса им към европейското семейство.

3

Събитието се проведе днес в сградата на Европейския парламент и събра европейски лидери, бивши министър-председатели, дипломати и представители на поколенията, участвали в европейската интеграция на България и Румъния.

Сред гостите освен бившият български премиер Симеон Сакскобургготски, също и Меглена Кунева, която ръководи българския преговорен екип за членство в ЕС и впоследствие става първият български еврокомисар. Двамата са сред основните участници в процеса, довел до подписването на договора за присъединяване през 2005 г.

3

В церемонията участваха още председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, заместник-председателят на институцията Виктор Негреску, българският евродепутат и квестор на ЕП Андрей Ковачев, както и бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Румъния е представена и от бившия премиер Кълин Попеску-Търичану, при чието управление страната подписва договора за членство, и външния министър Себастиан-Дънуц Некулъеску.

Българският химн прозвуча в Европейския парламент

Официалната програма започна в 13:00 ч. местно време, а малко след това прозвучаха химните на България, Румъния и Европейския съюз.

Българският химн бе изпълнен от оперния певец Росен Ненчев, а румънският - от сопраното Ирина Баянт. Двамата ще изпълнят заедно и европейския химн, като музикалната част включваше български, румънски и немски език.

След музикалното откриване са предвидени обръщения на Роберта Мецола, Виктор Негреску и Андрей Ковачев. Гостите ще видят и специален видеоматериал, посветен на присъединяването на двете държави към ЕС.

Сред централните моменти в програмата бяха изказванията на Жан-Клод Юнкер, Симеон Сакскобургготски, Кълин Попеску-Търичану и Меглена Кунева. Те ще припомнят периода, в който България и Румъния извървяват последните стъпки към пълноправното членство.

Видео: Европейски парламент

Специално място в церемонията бе отделено и на младото поколение. България беше представена от Андрей Стефанов, носител на златни медали от международните олимпиади по математика и информатика. От румънска страна ще участва Ана Мария Брънза - бивша олимпийска, световна и европейска шампионка по фехтовка.

Церемонията завърши с общо послание на Виктор Негреску и Андрей Ковачев, след което гостите ще имат възможност да опитат традиционни български и румънски специалитети.

3

Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер припомни, че преди две десетилетия присъединяването на България и Румъния е срещало скептицизъм сред част от европейските държави. Според него развитието на двете страни през годините показва колко значима е била тази стъпка. „Кой би си помислил, че само 20 години по-късно България ще бъде в еврозоната, а Румъния ще върви в същата посока“, отбеляза Юнкер.

На церемонията присъстваха и бившите министър-председатели Симеон Сакскобургготски и Калин Попеску-Търичану, които ръководеха правителствата на България и Румъния при подписването на договорите за присъединяване към ЕС.

Сакскобургготски открои значението на съвместните усилия на София и Букурещ по пътя към европейското членство. Той подчерта, че решението двете държави да работят заедно е имало ключова роля за успешното им присъединяване. „Бих попитал къде щяха да бъдат България и Румъния днес, ако бяха сами, носещи се в морето. Девизът на моята страна е „Съединението прави силата“. Европа няма алтернатива. Европейският съюз няма алтернатива“, заяви бившият български премиер.

За човешкото измерение на европейското членство говори Калин Попеску-Търичану. Той даде личен пример за промяната, настъпила след падането на ограниченията пред свободното движение. „Ще кажа нещо за Румъния, но то важи и за България. Аз не можех да пътувам в чужбина, докато не навърших 30 години. След това израсна цяло поколение румънци, за които възможността да пътуват и да учат в Европа е изконно право“, посочи той.

От трудния преход до членството в ЕС

На 1 януари 2007 г. България и Румъния официално стават членове на Европейския съюз. За страната ни това е финалът на дълъг процес, започнал след демократичните промени през 1989 г. Пътят към членството преминава през икономически кризи, мащабни реформи и продължителни преговори с европейските институции. В процеса участват няколко последователни правителства, дипломати и експерти.

Един от решаващите моменти настъпва на 25 април 2005 г., когато България и Румъния подписват договора си за присъединяване към ЕС в Люксембург. От българска страна документът е подписан при управлението на Симеон Сакскобургготски. Две години по-късно двете държави стават пълноправни членове на Съюза.

Как се промени България за две десетилетия?

През изминалите близо 20 години членството в ЕС промени икономическата и обществената среда в България. Страната получи достъп до единния европейски пазар, европейско финансиране и възможности за свободно движение, работа и образование в останалите държави членки.

Европейските средства подпомогнаха изграждането и обновяването на пътища, градска инфраструктура, обществени сгради и различни регионални проекти.

4

В същото време България продължава да се сблъсква със сериозни предизвикателства – неравномерно икономическо развитие между регионите, демографска криза и проблеми, свързани с върховенството на закона и ефективността на институциите. През последните години страната постигна и две от най-значимите си цели след присъединяването - пълноправно членство в Шенгенското пространство и влизане в еврозоната.