Двамата водещи на прогнозата за времето в ефира на NOVA разказват в студиото на „На кафе“ за работните моменти, гафовете, първия незабравим ефир и бекстейджа

Какво време ни очаква

„Необичайно топло време за ноември и не очаквайте първия сняг скоро“, пояснява Лора. „Проблемът на този сезон са мъглите, които задържат мръсен въздух. Времето навън е показателно какво ни очаква с много леки колебания“, допълва Ники Василковски.

"Имам интересна случка през миналата година. Пътувам с приятели и ни спират полицаи, които ме глобяват защото съм без колан на задната седалка на автомобила. След протокола ме попитаха какво ще е времето утре и аз им отговорих, че ще ги бие град и наистина на другия ден удари тежка градушка с големи поражения. Това си беше напълно по прогноза, но след това се замислих дали тези хора не си помислиха, че съм ги проклел“, разказва водещият. 

Лора Георгиева е преминала по пътя си в телевизията през много перипетии, преди да стане водещ на прогнозата за времето в ефира на NOVA. Чаровната брюнетка е била спортен репортер, водещ на спортни новини, водещ на новини в магазинно предаване и в началото подхожда скептично към тази област, но в момента е щастлива и с удоволствие изпълнява задълженията си на синоптичка. Обича времето и то я обича.

За ранното ставане

„Моето ставане сутрин е в 2 и 30ч. през нощта. Гледат се фронтове, циклони, налягания, температури и се правят прогнозите за времето за деня. Имам един култов гаф. На работа съм през един четвъртък, а аз през целия ден обяснявам какво ще е времето в сряда. Чак в края на деня се усетих, но интересното е, че никой друг не беше забелязал“, разказва Ники.

Ники Василковски: Обичам да казвам, че времето е пивко

За първият ефир

„Завършила съм журналистика и в първи курс бяхме длъжни да стажуваме. Намерих си работа като спортен репортер и няма да забравя никога първия си ефир в 17 ч. Толкова много се притеснявах, че гласът ми трепеше през цялото време и в един момент започнах да плача. Мислех, че ще ме спрат, но ме оставиха до края и последните думи ги прочетох хлипайки в ефир“, споделя Лора.

„За моя първи ефир аз изпих две водки предварително и ми беше много весело през цялото време“, разкрива Ники. „Хората се интересуват какво ще е времето, но също така, тъй като сме познати лица, когато се появим на някои по-слабо населени места, хората ни се радват и почват да вадят храна, напитки и да превръщат посещението ни в празник. Веднъж се качих на едно високо място в Трън, до Трънското ждрело, по точно до една местност наречена Църквището и там ме целуна една козичка. Това беше забавната част от историята. Но малко по-късно се появи един пръч, който започна да копае с копита и да ръмжи срещу мен. Уплаших се да не ме блъсне от високата скала.“

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Тайнствените скални манастири на Шуменското плато (ВИДЕО)

За работните моменти и бекстейджа

„На мен също живите връзки са ми доста трудни, тъй като обикновено ни пращат на такива при силно ветровито време или когато вали като из ведро. Бях на една жива връзка при температура около минус 15 градуса и силен вятър до 80 км в час. Подготвях се за живо включване и истината е, че постоянно излизах от кадър, защото вятърът щеше да ме събори“, разказва Лора. „А когато става дума за гафове – имам много. Излизала съм без микрофон и без карти, но най-смешното е, че няколко пъти в сутрешния блок съм влизала в ефира, без да разбера. Понякога осъзнавам гафа, но имам случай, в който съм без слушалка и веднъж, стоейки на заден фон в ефир, си извадих телефона и почнах дори да си го разглеждам. Забелязах вълнението и едва тогава разбрах, че съм в ефир.“

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Разходка до прочутите Бели скали край Лютиброд

Сред пламъците

„Помним всички ужасния пожар в Югово и Нареченски бани това лято. Успях с помощта на един служител от горското стопанство да се кача в сърцето на пожара, за да покажа работата на тези хора, които са преживяли невероятни неща в опита си да спасят гората. Имаше един момент, в който около мен пламна цялата гора. Получи се т.нар. върхов пожар и около теб изведнъж всичко е огън. В този момент някой изкрещя "Бягайте" и всички се втурнаха. И аз побягнах с телефон в една ръка, раница и статив в другата, но се спънах в един корен. Направих няколко салта и паднах на крака си. От тогава коляното е разтегнато и няма как да карам повече ски. Ще има дълготраен спомен от тази ситуация, но не съжалявам за нищо. Едно е да разкажеш за работата на огнеборците, а друго е да усетиш наистина този ужас“, обяснява Василковски.

„За две години в рубриката „Дотам и обратно“ съм показал едва 5% от всички интересни места, които искам да покажа. Този уикенд следва Каньонът на водопадите в Смолянско. Изключително красиво място и аз успях да го хвана в период, в който всички 40 и повече водопада бях много пълноводни. Невероятно зрелище“, разкрива Василковски.