Според националния омбудсман, таксата за събирането и извозването на сметта трябва да се определя според количеството боклуци, което изхвърля всяко домакинство, а не както е в момента - според данъчната оценка на имота.
След като половин България беше натоварена от непосилни такси за смет, националният омбудсман излезе с позиция по темата. Според Константин Пенчев, таксата за събирането и извозването на сметта трябва да се определя според количеството боклуци, което изхвърля всяко домакинство, а не както е в момента - според данъчната оценка на имота.
Семейство Димитрови се състои от двама души, пенсионери. Обитават уютно жилище от 105 квадратни метра в столичния квартал \"Дружба\". По данъчна оценка, цената на имота им е сравнително ниска. Въпреки това в края на годината ще трябва да платят 92 лева - такса смет.
Според семейството, това не е нормално и би трябвало таксата да се определя в зависимост от броя на живущите, тъй като, колкото повече хора живеят, толкова повече цапат и толкова повече боклук се изхвърля. Те заявиха, че над тях живеят пет човека, които най-вероятно плащат същата сметка.
Друга е ситуацията в центъра на града. Там хората плащат още по-висока такса смет, само защото апартаментите им са по-скъпи. Цената на услугата за извозване на боклука набъбва с всеки изминат километър от периферията на града към центъра.
Въпреки това въвеждането на количествения отпадък ще се увеличи таксата за хората.
Това е и мнението на народните представители.
Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в НС, заяви, че в момента голямата част от таксата се плаща от предприятията, които практически не генерират битов отпадък. Разбирате, ако те започнат да плащат на количество битов отпадък някой трябва да плати разликата.
От Българската стопанска камара също са на мнение, че такса смет не трябва да има нищо общо с цената и големината на съответния имот.
