Докъде водят бюрократичните пътища и как да се борим за правата си

В репортажа ще ви разкажем как 24-годишна жена се бори с рака на майка си, отглеждането на детето си и администрацията на троянското село Терзийско. Местната управа отказва да осигури на жената достъп до собствения й имот. Докъде водят бюрократичните пътища и как да се борим за правата си разказват Нина Димитрова и Даниел Антов.

Само с гумени ботуши Миглена успява да прегази калта, която замества пътя до дома й. Според плана на село Терзийско до имота на жената водят две улици. Но в действителност до там се стига само по тясна, кална и стръмна пътека, проправена от самата Миглена.

Тази улица, която сега ви показвам е това тука, е осем метра улица. Вие виждате ли улица? Не виждате, нали? Защото и аз  не виждам. Тя просто не съществува, но се води, че съществува, разказва Миглена.

Миглена купува имота преди три години от баба си и дядо си. Възрастните хора живеят в съседство. В началото позволяват на внучката си да преминава през двора им, но разпра слага край на добрите съседски взаимоотношения. Миглена изпада в безизходица.

Не мога да прескачам ничии имот, не мога да прескачам огради. Няма как да стане. Тук живея с майка си, която е болна от рак, която е почти неподвижна смело. Имам и  четиригодишен син, който всяка сутрин трябва да го заведа на детска градина и аз да отида на работа, продължава разказа си жената,

По-добре да лежа на кревата вътре, отколкото да изляза навън и да падна, защото тя трябва да остане и да се грижи за нас. Това е. В общината ходих, молих са на архитекта,  защото ако са наложи да повикаме линейка няма да дойде, а детето не може да ме носи, разказа през сълзи майката на Миглена.

Липсата на път не е единственият проблем на Миглена. Повече от година се бори да бъде вписана в кадастъра като собственик, бори се още и да й прекарат вода. Сега е принудена да разнася бидони, за да има какво да пие и с какво да пере. За останалото разчитат на дъжда. Отдавна е спряла да се надява, че кметът на селото ще реши проблемите й.

След като не намира подкрепа от местната власт, Миглена се обръща към съда. Излиза решение, което й позволява временно да преминава през двора на баба й и дядо й. Те обаче са непреклонни.

Миглена не е единствената с подобен проблем. В това ни уверява омбудсмана. За помощ към него всяка година се обръщат десетки хора.

Омбудсманът се ангажира да потърси сметка на местната власт. Времето ще покаже дали това ще даде резултат. А дотогава на Миглена и майка й остават мечтите, прости и човешки: \"Искам като се събудя сутрин да мога да изляза навън и да видя хората, защото утре може да не ги видя. Това искам, но явно и това не може да стане\".