Животът на фронта. Раните. Смъртта. Ужасът в очите на повалените и работата на военните лекари...
Какво е усещането да спасяваш човешки живот, докато си под обстрел и каква е мисията на военните лекари разказа екип на \"Здравей, България\".
Животът на фронта. Раните. Разрухата. Смъртта. Ужасът в очите на повалените и работата на военните лекари в най-горещите точки по света, хванати от фотообектив. Събрани в изложба и кръстени \"Мисия: Военен лекар\".
\"Самите фотоси показват част от нашето ежедневие. То не е по-хубаво, това е реалността. Не са подготвени, може би затова са и толкова ценни и автентични\", разказа полковник д-р Александър Парашвевов.
Снимките са от Ирак, Афганистан, Хаити - далеч от големите клиники и модерната апаратура. В центъра на военни действия и природни бедствия. Там, където трябва да забравиш себе си, за да спасиш другия. А единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.
На 27 декември 2003 година бе взривена българската база \"Индия\" в Кербала. При атентата на злополучния Стефановден загиват петима наши военнослужещи, а 27 са ранени. Това е най-мрачният спомен в биографията на военния лекар.
Не по-малко тежка е мисията в Хаити след разрушителното земетресение в началото на миналата година. Полковникът лекар е категоричен, че трагедията обединява войната и природните бедствия, че смъртта и болката са еднакви навсякъде по света.
Полковникът признава, че не помни имената на хората, които е успял и които не е успял да спаси. Помни обаче техните случаи. А най-често травмите на фронта са от бойни действия.
Опитът обаче се трупа и се предава на следващите поколения военни лекари. Инцидентите се запечатват в снимки, които запознават все още неопитните медици с живота и работата на фронта. Тези фотоси могат да се видят от всеки до края на месеца в столичната галерия \"Париж-Москва\".
