За юристите тенденцията е обезпокоителна, защото процедурата е законово опростена...

Увеличават се кандидатите за припознаване на деца с увреждания, констатират социалните служби във Варна. За юристите тенденцията е обезпокоителна, защото процедурата е законово опростена, а дава големи права над децата и възможност за злоупотреба с тях.

Всяко дете с увреждане на самотна майка може да бъде припознато от даден мъж като негово със съгласието на майката и с нотариално заверена декларация, без да доказва биологична връзка с детето.

„Става част от удостоверението за раждане, бива вписан като втори родител. Ако се намери съответната майка, която не желае и не е в състояние да полага грижи за детенцето, този човек го припознава. Същото е с изнасянето на дечица и с раждането на деца в Гърция. Просто припознаващият е гражданин на друга държава, а това се случва и в България\", обясни Елизабет Тодорова, юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане
– Варна.

В същото време от социалните домове разказват, че българите по традиция не осиновяват увредени деца и подобно желание е рядкост дори за чужденците. Но пък има кандидати за по-лесния начин за придобиване на
права - припознаването.

„Дечица в институционална среда и то със заболявания с такова желание – да установят втори родител. Това вече буди много въпроси след себе си\", на мнение е Елизабет Тодорова. Особено на фона на растящите случаи на трафик с деца с цел просия, джебчийство, проституция и дори продажба на органи. А как родителят упражнява правата си върху припознатото дете, е трудно да бъде проследено, дори когато е настанено в институция.

„Когато иска да си го вземе за ден-два или три дни, примерно за Коледа или Нова година и ние нямаме право да му откажем. Когато си е родител ние нямаме право да следим къде води детето родителят\", разясни  Янка Лефтерова, директор на Дом за деца и младежи с умствена изостаналост „Св. Мария Магдалина\" - с. Рудник.

Фактът, че един човек става родител на едно дете, му дава огромни права в представителството, включително в пътуването на детето, дори и зад граница, подчерта Елизабет Тодорова.

Но завръщането му обратно се проследява от дома. Каква обаче се случва с децата от домашна среда, напуснали страната с новия родител след такова припознаване, трудно може да се установи, а рисковете от
злоупотреба с тях са големи.

Освен ние, които можем да оспорим едно такова припознаване, може и прокуратурата да го направи, заяви юрисконсултът в Агенция за социално подпомагане - Варна.

Но случаите на оспорване са рядкост. Затова специалистите са категорични, че процедурата по припознаване трябва да е по-строго контролирана.