Пижо и Пенда са на изчезване

Традиционната българска мартеница \"Пижо и Пенда\", оплетена от бял и червен конец, се среща все по-рядко по софийските улици.

Мартениците вече са сини, жълти, оранжеви, с камъчета, перли, пайети. Тази година обикновеният бяло-червен конец се намира много по-трудно. На негово място са мартениците-детски играчки, с картинки, мартеници на футболни отбори, известни личности и всякакви други предмети, които да разнообразят дългогодишната традиция.

Нестандартни мартеници плете и художникът Минчо Армейков. Ръчно изплетените му мартеници грабват окото на столичани, излязли на пазар за Баба Марта в последния ден.

\"Правя ги от жива вълна и керамика. Това не променя традицията. Бялото и червеното за здраве си остава\", разказа той.

Най-натоварено около сергиите е сутрин преди работа, вечер след работа и по време на обедната почивка. Тогава суматохата и еуфорията е най-голяма.

Баба Марта радва не само децата, но и възрастните, които свързват празника с идването на пролетта. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец \"март\". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция те се връзват само на ръцете на децата.