Живот в юрта

В село Доброглед на 15 километра от Варна е изграден първото у нас екоселище с традиционни юрти. 

Приковани във веригите на модерния начин на живот често забравяме за хармонията на простотата. Привилегия, на която древните народи са се радвали векове наред. Свобода, характерна за елементарния номадски бит, който днес е почти невъзможен.

Монголия. През 13 век - най-голямата държава в човешката история. Днес – неблагоприятна полупустинна територия, заключена между Русия и Китай, запазила номадските традиции. Да построиш дом в степта е истинско предизвикателство. 

Къща, която да те пази от непоносимата жега, убийствения студ и адския порив на ветровете. И в същото време този дом да е подходящ за живот в движение. Така се появяват юртите.

„Една такава технология е оцеляла благодарение на своята ефективност. И със своята простота. Преносимо е, сгъваемо е. През годините се е усъвършенствала. Всяка една държава в азиатския свят е добавила по нещо", обясни Асен Георгиев - производител на юрти. 

Уютът на традиционната юрта у нас е пресъздаден в село Доброглед, на 15 километра от Варна. Изчислено е, че домът на монголските пастири, номадските турци и дори на древните прабългари издържа на вятър до 240 километра в час. 

„Няма такава степен земетресение, която да бутне едно такова съоръжение", допълни Георгиев.

Юртата не е павилион, не е и шатра. За разлика от тях, тя няма нужда от укрепващи въжета. Разчита на древните сметки на номадските народи: „Стената е висока при монголските юрти около 140 сантиметра, а при прабългарските – около 180 сантиметра. Това са дървени пръти, които са вързани с кожа. Няма пирони, няма винтове, няма тел".

Стената зад дървената рамка е от памук, плъст и лен. По този начин температурата вътре е винаги между 15 и 25 градуса. 

„При минус 22 градуса тази зима, вътре, без да се пали печка, беше 15 градуса", разказа производителят на юрти.

Топлинната ефективност на юртата е факт благодарение на простата конструкция и липсата на фуги, отвори и прозорци. Формата също допринася за правилната циркулация на въздуха.

На короната има капак. Този капак по принцип, когато не вали дъжд, се отваря. В Монголия рядко вали дъжд, но тук у нас, по-често вали. Това е естествената вентилация.

Едва ли някой от нас би се върнал изцяло към номадския бит и елементарния живот на древните хора. Днес юрти се строят предимно за екоселища и паркове. Както това са направили Нина и Ивайло. 

„Искаме да върнем максимално хората към природата. Да им върнем любовта към природата и животните", каза Нина Вичева - собственик на парк с юрти.

„От векове хората съжителстват с животните. И всичко трябва да е на свобода. Стига с панелките, стига с кучетата на верижки по улиците", допълни Ивайло Борисов – също собственик на парк с юрти.

В юртения пак край Варна уединение намират хора с желание да се откъснат от градския шум. Магията и енергията на юртата редовно привлича и групи за медитация.

„Идваме да намерим отговори на въпросите, на които сами не можем да си отговорим. Да споделим неща за себе си, да споделим себе си с други хора и да намерим разбиране", подчерта психологът Кремена Ненкова.

И още едно голямо предимство. За разлика от всяка друга постройка, юртата е съоръжение. 

„Като разрешителен режим, не подлежи на такъв. Не я хваща Законът за устройство на територията, тъй като тя не е строеж", обясни Асен Георгиев.

Така, освен в монголската пустиня и турските степи, юрта лесно може да се построи буквално във всяка гора и на всяка поляна. За да има къде да потърсим покой от стреса на града и шума на всекидневието.

Репортер: Николай Василковски