Фамилии, разпръснати по света, се завръщат ежегодно в родното място

Изгубено в географската карта на България, село Пирин е известно на цял свят. У нас обаче малцина знаят за него. Часовникът на времето на това място е спрял преди много години. Без автомобилите на стотината постоянни жители и на гостите на селото, къщите, накацали по долината на река Пиринска Бистрица, са единствените останали свидетели на този забравен земен рай.

Златните времена, когато е имало и хора и добитък, са история, за която днес напомнят песните на световноизвестните сестри Бисерови. Родени в обятията на Пирин планина песните са сред малкото исторически източници, които пазят хронологията и бита на хората тук през вековете.

Историята на село Пирин не е проучена достатъчно. Изпълнена е с бурни обрати, характерни за този край на България. Ако в селото попитате кой най-добре познава събитията, ще ви посочат Бисеровата къща.

Този край е бил център и на металургията. По реката са били разположени 35 самокова – съоръжения за преработка на първично добито желязо.

Стрелките на часовника в село Пирин се завъртат всяка година на празника „Свети дух". От незапомнени времена уникален събор възражда спомените. Празникът е повод всяка от големите фамилии да се събере и да съживи с шумна веселба родовата памет. Казват, че потомците на пиринчани са пръснати по цял свят.

„От село Пирин има хора по Испания, по Гърция, по Кипър, дори по Англия. Аз например имам син, които вече 10 години живее в Испания", казва Ангел Щурков, кмет на село Пирин.

В началото на лятото от всички краища на света родовете се събират тук. Къщите се изпълват с глъчката, останала в спомените на старите хора. А за тях това е щастлив и дълго чакан миг. Родовите събирания на „Свети дух" са най-истинският празник, и за стари, и за млади.

Вечерта преди празника „Свети дух" фамилиите се отправят към параклиса „Света Троица" на 3 км от селото. Там, където преди много години дедите на пиринчани са добивали въглища. И откъдето по-късно са се преселили около река „Пиринска Бистрица".

Родът Станчеви е пръснат из цял свят. За празника са се прибрали роднини от Испания и от Англия. Във фамилията има музиканти, адвокати, прокурори. На масата обаче всички са равни.

Баба Елена е най-възрастната в големия род. Когато фамилията се пръсне по своите житейски дела, тя остава тук, в село Пирин.

Преди големия курбан славният род Станчеви разполага с цяла нощ, за да сплоти връзките, прекъснати от времето и разстоянията.

Репортер: Николай Василковски