Храмът „Св. Александър Невски” стана на 100 години

Най-големият православен храм у нас – „Александър Невски” чества 100-годишнината от построяването си, както и 130 години от поставянето на първия камък. Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879-та година от Учредителното събрание в Търново.

Основният камък на храма „Александър Невски”  е поставен на 19 февруари 1882 г. по случай четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор.

В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на тогавашното правителство. Апетит за мястото на бъдещия храм обаче има италианската делегация, която харесала парцела за построяването на посолство.

„Защото вече по това време се е изграждало Народното събрание. Явно, че италианците са искали да бъдат съвсем до Народното събрание, но Слава на Бога, че това не е станало и че столичните общински съветници са казали, че не може така да се постъпва, след като мястото е определено за храм-паметник”, казва Иванка Газенко от Държавния архив.

За да бъде построен храмът, са нужни 30 години. Издигането му е в памет на хилядите воини, които дават живота си за освобождаването на българския народ от османско владичество.

Средствата, събрани от държавата и народни дарения, са 5,5 милиона лева. Храмът е издигнат на най-високото по онова време място в София.

Сградата е завършена през 1912 г., но официално храмът е осветен 12 години по-късно през 1924 г. по времето на цар Борис III. За кратко през 1916 г. църквата е преименувана на „Св. Св. Кирил и Методий”, но четири години по-късно е върнато първоначалното й име - "Свети Александър Невски".

200 стъпала ни отвеждат до най-високата точка на храм-паметника "Александър Невски", където се намират и 12-те камбани.

Камбанарията е висока близо 53 метра. Общото тегло на камбаните е 23 тона. Най-голямата тежи 12, а най-малката - 10 килограма. Те са излети в Русия и пренесени по вода до морската ни столица.

Поставянето им по онова време е било трудно, тъй като технологията за окачване на такива тежки предмети е била примитивна.

Първият им звън е на 13 март 1913 г. и той е, за да възвести победата на българската армия при Одрин. Очевидци разказват, че звънът се е чувал до далечното село Ташкисен, което се намира на 30 километра извън София.

За 100 години от съществуването си реставрация по камбаните не е правена. Така може да се окаже, че мелодията им може да бъде загубена.

Повече по темата може да гледате във видеото.

Репортер: Живко Константинов