Зелена София или не съвсем

Зелена ли е София? Може би, но надали достатъчно. Столицата ни не намира място в класациите за най-зелен град в Европа и за никого не е тайна, даже напротив – за много е очевидно, че зелената система у нас е в криза. Разбира се, далеч сме от състоянието на испанската столица Мадрид, което е положителен факт, но в същото време сме далеч от зелените постижения на Бристол, Амстердам, Барселона, Копенхаген, Мюнстер.

Проблемът на София не се изразява само в количеството на парковете, но и с тяхното качество. Парковете не се поддържат достатъчно добре, безотговорното застрояване вследствие на налагане на частни интереси над публичните е факт, в кварталите с по-интензивно строителство се усеща нарастващата липса на зеленина… Основна причина за последните две навярно е липсата на цялостни планове на столичните квартали, поради което през последните години местата за обществени пространства – градинки и детски площадки, осъмнаха с излят бетон, а не със зеленина. 

И все пак - заслужава ли си да отсечеш дърво?

Ако е от гледна точка на управата на града – има случаи, когато това е напълно разумно.

Според еколозите - това е недопустимо, в никакъв случай, освен ако то е болно, не може да бъде спасено и застрашава живот

От гледна точка на гражданите – вероятно позициите ще се различават, но да предположим, че винаги ще има привърженици „за” и „против” отсичането на дърветата.

Принципът обаче е следният – на всяко отсечено дърво да има три новозаседени. Независимо от това колко, най-общо казано, важен и общественополезен би бил един строеж, ако се наложи да бъдат отсечени дървета, то озеленяването трябва да бъде компенсирано – ако не в същия регион, то в непосредствена близост. Защото, ако един сравнително бетонен квартал бъде лишен от малкото си зеленина и тя бъде преразпределена на другия край на града – много смисъл сякаш няма.

Повод за всички тези размисли стана изказването на столичния зам.-кмет Любомир Христов пред в. „Преса”, че 84 дървета, а не 400, ще бъдат изсечени заради бъдещо трамвайно трасе от Семинарията до Студентския град. Уточнението идва в отговор на опасенията на граждани от района, през който ще минава новата трамвайна линия.  Поголовна сеч няма да има, а изсечените дървесни видове ще бъдат възстановени в пъти повече в друг район, за да бъде запазено екологичното равновесие.

Дали обаче балансът във въпросния район няма да пострада за сметка на този в друг? 

Може би е късно вече да се мисли по този въпрос, тъй като окончателният проект на трамвайното трасе вече е одобрен. То ще бъде дълго 4,6 км и ще започва от кръстовището на две нива при Семинарията, след което ще продължава по „Симеоновско шосе“. Недалеч от Зоологическата градина трасето ще минава през парка и ще продължава до гара Пионер, която е част от маршрута на трамвая. Трасето ще я заобикаля от изток, двата коловоза ще се разделят един от друг и ще се разполагат от двете страни на бул. „Никола Габровски“. При бул. „Г.М. Димитров“, където трамваят прави ляв завой, двата коловоза ще се събират. Оттам ще се насочва към Онкологията, срещу Минно-геоложкия университет и метростанция 11 на бул. „Климент Охридски“. Оттам нататък трамваят ще върви по старото трасе на трамвайни линии 2 и 19. 

„Това трасе е избрано от европейските консултанти към Европейската инвестиционна банка като най-ефективно откъм разходи, транспортна ефективност, околна среда и пътникопоток“,  твърди Любомир Христов пред ежедневника.

Общата стойност на проекта е 20 млн. лв., които се осигуряват по оперативна програма „Регионално развитие“. До края на месеца ще бъде обявен конкурс за избор на изпълнител, който трябва да приключи до есента. Строителството ще започне в началото на 2014 г., а трасето трябва да е готово до края на следващото лято.

Остава надеждата, че тази трамвайна линия ще бъде от голямо обществено значение и ще облекчи и без това натоварения трафик в района. 

Вместо заключение може да бъде обобщено мнението на арх. Николай Баровски - председател на Регионална колегия София-град към Камара на архитектите в България, че в контекста на една хармонична за живеене среда е добре зелените площи да са дисперсно разпръснати в градската среда. По негови думи това повишава качеството на живот, по-голямото търсене и съответно по-висока икономическа стойност. Това е принципът за кумулативно въздействие на зеленината - и екологично, и обществено.

В този ред на мисли - новият голям крайградски парк не може да компенсира липсата на зелени пространства в презастроения център. Също така, в парка не може да отидете всеки ден, за разлика от кварталната градинка.

И между другото, днес - 5 юни, отбелязваме Световния ден на околната среда. Дано след няколко години се похвалим, че България прилага успешно устойчиви и ефективни екологични политики.

Позволявам си да ви припомня - инферното, което се разгоря тези дни край Босфора, тръгна от дърветата в парка „Гези”, които бяха застрашени заради построяването на търговски център на тяхно място. Примерът е колкото уместен, толкова и не. Въпросът обаче е кога жителите на София ще проявят гражданско самосъзнание и ще извоюват равномерната свобода на зелените площи на града, така че всички ние да сме сигурни, че следващата ни глътка свеж въздух няма да е последна.

Автор: Миалена Халваджийска