Не я съдете нито по чашката на сутиена й или работата й, всъщност изобщо не я съдете

Не са дрехите, нито особеностите на тялото. Нито цветът на кожата й. Не са и ролите, които обществото й приписва, нито очакванията, които така неуморимо насочва към нея, както и етиките, които безцеремонно й лепва. 


Не са политическите й убеждения, както и религиозните. Не става въпрос нито за заплатата, която получава, естеството на работата й или времето, което прекарва на ден „работейки”. Не става въпрос за първото й име, нито за бащиното или фамилията й. 


Броят на сексуалните й партньори, развоят на връзките й и родословното й дърво нямат значение. И друго няма значение – какво има в повече, какво има в по-малко, какво е приела и какво е отказала. Не става въпрос и за това къде е родена, къде е живяла или просто откъде идва.


Нито едно от тези неща няма значение, защото всички те са свързани с предразсъдъци – нашите предразсъдъци, заради които съдим и отреждаме кое е добро и кое не. Лесно е да се произнесеш за това, което виждаш. Всеки може. Малко обаче са тези, които отиват по-надълбоко, влизат под кожата и виждат всички нейни белези, рани, спомени – всичко онова, през което е преминала и което малко или повече определя човека, в който се е превърнала. Нима не е страшно да съдим другите по своите стандарти и разбирания за успех, красота? Защо всъщност трябва да съдим?


Нека по-скоро си правим изводите за една жена по куража й да отстоява убежденията си и правата, които й се налагат. По готовността й да не отстъпи пред следващото препятствие, а да го преодолее, по избора й да обича – както себе си, така и онези, които обществото намира за трудни или неперспективни за обичане, по честността й , по способността й да прощава, по това колко често се смее, по убедеността да остави следи след себе си. Следи, които ще направят живота й една идея по-хубаво място за всички нас. Една истинска жена ще се бори да постигне всичко това. Че и повече.

 

Автор: Миалена Халваджийска