За хубостта на летните приключения - красиви и защото свършват

Барабанещите по прозорците капки дъжд успокояващо приспиват вечер. Макар и да са предвестник на идваща есен, някак е по-свежо след всеки дъж и се диша по-леко. И все пак лятото се бори за присъствие поне до края на септември. Загарът по телата ни все още напомня, че жегите са били преди няколко дни и лятото е разголвало с горещите лъчи на парещо слънце. Там на плажа все още е възможно да се усети лятото - такова, каквото е било в разгара си.

 

Сред пясъка и солената вода е безгрижието и спокойствието. Понякога хората отиват там, за да си починат и от себе си, да забравят какви са поне за малко. Там новите усещания са желана и търсена възможност за прекарване на времето. Лятната авантюра е едно от нещата, които се числят към безразсъдните действия, но пък носи магическата енергия на неангажирансотта. 

 

Представете си – сами сте, скоро или не съвсем скоро, сте прекъснали сериозна връзка, самите вие сте сериозни, но сте се уморили от всичко – работа, задължения, ежедневни проблеми и сега сте на ново място, където малко хора ви познават. Нима не можете за малко да спрете да мислите и просто да се впуснете в приключение, което да е различно и неповторимо, най-важното – ново. То не е като преживяването за една нощ, а прилича по-скоро на „мини” връзка, защото се разхождате по пясъка, броите звездите, държите се за ръце и  се усмихвате един на друг.

 

Почти всеки е изпитвал тръпката на лятната авантюра. Самата дума авантюра от френски означава приключение. А в думата приключение сякаш е загатнат краят – приключение, приключва някога, не е ли красиво как думите крият в себе си същността си.  То е кратко, динамично, изненадващо. Всяко усещане е на момента, всяка дума е загубила привичното си значение и придобива нов смисъл. Всяка емоция е като полет, малко безцелен, но това му е красивото, защото бъдещето и миналото не съществуват. Именно такъв и трябва да е животът – в настоящето.

 

Спомнете си някой филм, в който главният герой е отегчен от живота си, залепил е навсякъде около себе си мечтите си и чака удобен момент да се случат. И един ден отива на лекар, където му казват, че е неизлечимо болен. Тогава той, знаейки, че дните са преброени, ги изживява истински. Започва да осъществава мечтите си, защото знае, че няма време. Нима ни трябва да знаем, че няма време, за да започнем да живеем?

 

Летните увлечения приличат малко на такъв сценарий. Те имат ясно определено начало и край. Именно поради тази причина всяка секунда е изживявана на максимум. Връзка, която ще умре с края на почивката, може и малко да натъжи. Именно в това обаче е чарът й, магията.  Ако продължи извън морската реалност, може би ще изгуби свежестта си, затисната от ежедневните проблеми.

 

От друга страна лятното увлеченние може  и наистиа да прилича на смъртта повече отколкото предполагаме – за този свят всичко е приключило, но дали няма продължение в други измерения и светове, където всичко ще е още по-красиво…

 

Автор: Невяна Попова