Необходим е регламент за това, кога и за какво може да се обяви фалит
Трябва ли да има закон за частния фалит, който да защитава бедни и потънали в дългове българи и как той може да направи разлика между добросъвестните и онези, които са трупали сметки с идеята никога да не ги платят. Отговор на тези въпроси потърси „Събуди се” от експертите Мика Закова, Милен Михайлов и Емил Хърсев, след като стана ясно, че работна група от Министерство на правосъдието вече мисли над такъв проект.
Има регламент на Европейската комисия още от 2000 г. и там са разгледани параметрите и на юридическата, и на физическата несъстоятелност, отбеляза Зайкова. По думите й България се нуждае от свой закон, защото „не искаме да оставяме дългове на наследниците си и този закон би помогнал за това”.
„Въпросът е да има техника в правния мир, която да позволява сравнително бързо приключване на случаи на свръхзадлъжнялост. Аз обаче съм много скептичен, като слушам накъде се насочва мисленето на властите, които имат инициативата за съставянето на закона”, коментира Хърсев. Финансистът е притеснен, че се набляга на фалита на физическите лица:
„Всъщност големият проблем е, че трябва да уредим несъстоятелността на потребителя. Огромната разлика е субектът на несъстоятелността. Домакинството е това, което е носител на тези задължения”.
Трябва да се регламентира, кога и за какво може да се обяви фалит, подчерта адвокат Милен Михайлов. Добре е да се предвидят долна и горна граница на задълженията, в рамките на които може да се обявява фалит на физическите лица.
Целия разговор по темата можете да проследите във видеото.
