Това показва проучване, ако евровотът беше днес

Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 17.6%, а за БСП - 15.9%. Това показва проучване на "Алфа Рисърч” за месец април.

 

Левицата е постигнала почти максимална мобилизация на симпатизантите си, докато основната опозиционна партия има по-широка, но не особено мотивирана да гласува, периферия. От това дали ще отидат до урните гравитиращите около ГЕРБ избиратели, ще зависи и финалният победител на евроизборите. ДПС заема устойчиво третото място с 6.2% подкрепа, но към настоящия момент активизира по-малък брой избиратели.

 

"България без цензура", АБВ и Реформаторският блок запазват шансовете си за евродепутати, макар и с различна степен на вероятност. "България без цензура" е най-разпознаваема и популярна, но с най-мобилни и непоследователни избиратели, което води до лек спад през април - до 4.9%.

 

Симпатизантите на АБВ са по-устойчиви в избора си и след стихването на първоначалните остри атаки от страна на БСП, формацията на Георги Първанов частично възвръща позиции - 4.5%. Реформаторският блок, също с 4.5%, е с най-лоялен твърд електорат от трите нови играчи, но въпреки коалиционния си формат, не успява да привлече достатъчно подкрепа, гарантираща му сигурно място в Европарламента. 

 

През април "Атака” излиза от най-ниската си точка на подкрепа и достига до 2.5%. При НФСБ има лек спад - 3%, но трябва да се има предвид, че партии със сходни наименования отнемат част от националистическия вот. От останалите 13 партии, най-различими са Синьо единство (0.9%) и Зелените. Трите партии, съдържащи прилагателното "зелени" в наименованието си, събират общо 1.3%, почти равномерно разпределени между тях. 

 

Всички други партии и кандидати събират общо около 5% и на практика никоя от тях няма шанс да прескочи бариерата от 5.88%, необходима за излъчване на евродепутат. Заявената готовност за гласуване е около 46%, като се наблюдава лек ръст в сравнение с проучването от месец март.

 

С наближаването на изборите критичността към развитието на страната и дейността на държавните институции получава нов тласък. Делът на оптимистите, че ситуацията у нас се подобрява, спада от 20% до 13%, а песимист е всеки втори българин (58%). Неудовлетвореността от общото развитие е доминираща нагласа сред всички социални слоеве, включително тези, които подкрепят кабинета и партиите от управляващата коалиция.