Едва 20-тина души в цяла България поддържат занаята на ковачите
Огнено шоу и нестинари в центъра на Пловдив. Уникалното зрелище е заради есенния панаир на занаятите, който започва в града. А церемонията тази вечер – пренасянето на огъня на ковачите.
Желязото се кове, докато е горещо. С тази емблематична за занаята реплика ни посреща най-младият ковач в България, 41-годишният Георги Манолов от Хисаря.
„Първо се пали пещта - въглища, отдолу е вентилатор. На времето всичко е ставало ръчно с мзех, така наречения ковашки мек. Желязото се топи на 1600 градуса, на 1500-1600, когато се лее, но в условията на ковашката пещ има случаи, когато изгаря”, обяснява ковачът Георги Манолов.
И докато сме още до огъня ни разказва как се увлякъл по занаята. Страстта му към ковачеството дошла от филмите, с които израснал от малък.
„Няма рицарски филм, уестърн да няма сцена с ковач. Още като дете като съм гледал това нещо, винаги е трепвало нещо в мен”, разказва Георги Манолов.
Изведнъж от хоби ковачеството за него се превръща в занаят, с който изхранва семейството си. През ръцете му са минали хиляди красиви вещи, които е изработил от желязо и чугун. Сега прави чукчетата за вратите на къщите в Стария Пловдив.
„Основата на чукчето, което е играло ролята на днешния звънец, нали на портата й се чука”, казва ковачът Георги Манолов.
У нас този занаят постепенно замира. В България са останали около 20 ковачи, разазва ни най-възрастният майстор, който е от Несебър. Бай Любен с мъка признва и че двамата му синове няма да наследят майсторлъка му.
„Много хора като клише викат, че това е призвание, но обаче това е желязото е кръв. Това е вътре, в тебе все едно. Не можеш да избягаш от него, край”, категоричен е ковачът Любен Ангелов.
Чукчетата за вратите и металните решетки, които майсторите ще направят, ще отидат за украса на възрожденските къщи в Стария Пловдив.
Повече по темата гледайте във видеото.
Репортер: Благой Бекриев
