Жельо Желев през погледа на приятели и опоненти

Президентът на България от 1990-та до 1997-ма Желю Желев почина внезапно на 79 години.

Учен, философ, дисидент, държавник. Но като че ли най-важното, което подчертават приятели, съмишленици и дори политическите му опоненти, е неговата безупречна репутация на честен и неподкупен човек. „Той е един ходещ упрек към днешната политическа класа, която е неразделна част от олигархията. Жельо не стана част от олигархията”, коментира журналистът Велислава Дърева.

„Сред всички политици, които познавам, не повече от два-три процента са били хора които са били във властта без нищо откраднато. Жельо Желев в това отношение е категорично един от тях”, каза от своя страна президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев.

Хората, които са били приятели с него до последно, го сочат като пример. „Желев е един пример на оптимизъм на всички онези млади хора, които смятат че са изоставени, че са сами, че са от бедни семейства, че нямат пари. Дано да има и други хора като него, защото най-големият дефицит в България днес е почтеността, а той я притежаваше”, заяви неговият съратник Петко Симеонов.

Въпреки скромния си произход, д-р Желев се утвърждава дори преди 10 ноември като един от водещите умове на нашето време в България. Той служи и като политически пример. Оставя след себе си верни сподвижници, но може би и по-важното - приятели.

Дясната ръка на Желев от далечната 89-та година до края президентския му мандат Стефка Генева е един от най-близките му сътрудници. Новината за смъртта му научава по телефона. Помни го най-вече като лидер и човек.

„Като ми казаха,че е починал, моментално си го представих с тихия, благ глас и се разплаках. Беше чудесен човек. На всеки е помагал, на всеки е подал ръка и тази новина ме събори направо”, споделя тя.

Стефка си спомня как Желев я избира за своя секретарка, още докато работи в СДС. „Д-р Желев пише много неразчитаемо, трудно, като стенографски. Искаше да разбере дали му чета почерка. И после ни подариха една пишеща машина и започнахме работа. Аз обаче разчитах почерка му. Каквото ми дадеше, всичко се преписваше и се работеше на ръка. Помня, че беше един хаос горе на „Раковска” 134, аз измих мивката, оправих кабинета, извиках дърводелец да направим шкафове, да подредим папките и документацията”, спомня си Генева.

След това продължават да работят заедно и в президентството. „Те тогава му казваха председателство. Той беше председател, после го направиха президент и оттогава сме непрекъснато заедно, дори Нови години сме карали заедно. Тогава сме работили до много късно, до 22.00 до 23.00ч. и така я посрещнахме едната нова година, но не мога да си спомня коя беше. Помня само, че аз се обадиха на Ваня Костова, защото ми е приятелка, да дойде и да ни попее поне, така и така стояхме на работа”, разказва тя.

Последно се виждат преди четири години. „Имах някакъв проблем и отидох до дома му да го видя. Толкова е сърдечен. Качи ме горе, говорихме. Тогава за последно го видях. Не съм го виждала повече. Децата дори ги посрещаше, винаги ги черпеше с боза”, добавя Стефка.

Министерският съвет обяви 1 февруари 2015, неделя, за ден на национален траур по повод кончината на д-р Желю Желев. В негова памет националният флаг ще бъде свален наполовина. Поклонението ще започне от 12 часа в Патриаршеския храм „Св. Александър Невски”.

Репортери: Данаил Глишев и Вероника Димитрова