Снимка: Архив БГНЕС
България отдаде почит на първия си демократично избран президент
Президентът на България от 1990-та до 1997-ма Желю Желев почина внезапно на 79 години. Учен, философ, дисидент, държавник. Но като че ли най-важното, което подчертават приятели, съмишленици и дори политическите му опоненти, е неговата безупречна репутация на честен и неподкупен човек.
„Той е един ходещ упрек към днешната политическа класа, която е неразделна част от олигархията. Жельо не стана част от олигархията”, коментира журналистът Велислава Дърева. „Сред всички политици, които познавам, не повече от два-три процента са били хора които са били във властта без нищо откраднато. Жельо Желев в това отношение е категорично един от тях”, каза от своя страна президентът на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев.
Хората, които са били приятели с него до последно, го сочат като пример. „Желев е един пример на оптимизъм на всички онези млади хора, които смятат че са изоставени, че са сами, че са от бедни семейства, че нямат пари. Дано да има и други хора като него, защото най-големият дефицит в България днес е почтеността, а той я притежаваше”, заяви неговият съратник Петко Симеонов.
Въпреки скромния си произход, д-р Желев се утвърждава дори преди 10 ноември като един от водещите умове на нашето време в България. Той служи и като политически пример. Оставя след себе си верни сподвижници, но може би и по-важното - приятели.
Дясната ръка на Желев от далечната 89-та година до края президентския му мандат Стефка Генева е един от най-близките му сътрудници. Новината за смъртта му научава по телефона. Помни го най-вече като лидер и човек.
След внезапната смърт бившия президент, си припомняме по-важните моменти от живота му до встъпването му в длъжност през 1992-ра:
(1935)
Човек с дълбока следа в демократичната история на България, роден на емблематичната дата 3 март 1935 година в шуменското село Веселиново.
(1958)
Възпитаник на Втора мъжка гимназия в Шумен, той следва "Философия" в Софийския университет.
(1965)
Изявен критик на комунизма, заклеймил марсксистко-ленинската философия в своя дисертация. Затова през 1965 година е изключен от партията, отнета му е възможността да защити дисертацията си. Отнето му е и софийското гражданство.
(1967)
В селото на своята съпруга Желю Желев отново работи срещу пропагандната машина на партията. Написва знаковата книга "Фашизмът", в която деликатно сравнява фашистката диктатура и социалистическата тоталитарна машина.
(1982)
Целият този труд излиза на бял свят 15 години по-късно. От общо 10 хиляди броя обаче се продават малко над половината, тъй като книгата е забранена и изтеглена от книжарниците.
(1989)
Пролетта на 1989 година Желю Желев е арестуван. Докато държавната система у нас се разпада, той организира първия опозиционен митинг и участва в създаването на Съюза на демократичните сили.
(1990)
Влиза като депутат във Великото народно събрание и през 1990 година е избран за председател-президент на Република България.
(1992)
С гласовете на почти 3 милиона българи Желю Желев става първият демократично избран президент на страната. Същата година той скъсва със СДС като критикува правителството на Филип Димитров на пресконференция, останала в историята като "Боянските ливади".
„С живота си и с делото си, д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес. Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма”
Особено тежко приеха новината за смъртта на Желю Желев в две български села. Веселиново край Шумен, където е роден Желю Желев, и Грозден - край Бургас, където живее дълги години със съпругата си Мария, наричана от приятелите Марушка. Там семейството живее в родната ѝ къща в средата на 60-те години, когато БКП отнема на Желев софийското жителство. Там през 1967 година д-р Желев написва книгата "Фашизмът", публикувана 15 години по-късно.
Президентът Росен Плевнелиев също отдаде почит на д-р Желев в специално послание до близките му. А в парламента депутатите почетоха с минута мълчание паметта на президента Желев. Съболезнования отправиха представители на почти всички политически партии у нас.
Министерският съвет обяви 1 февруари 2015, неделя, за ден на национален траур по повод кончината на д-р Желю Желев. В негова памет националният флаг ще бъде свален наполовина. Поклонението ще започне от 12 часа в Патриаршеския храм „Св. Александър Невски”.
