Снимка: БГНЕС
Припомнете си историята на един драматичен рекорд
Днес се навършват точно 20 години от едно историческо за България и родния спорт събитие – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта.
Във вечерните часове на 3 август 1996 г. столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени и коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина. Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади.
„Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме „съхраниха“ в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек,“ разказва днес Стефка, цитирана от "24 часа".
След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история. Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1.96 м, пет скачат над 1.99 м, за медал са нужни минимум 2.01 м – „най-високият бронз“ е за украинката Инга Бабакова.
Сребърната Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2.03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см). Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2.03 м и след това да подобри олимпийския рекорд с 2,05 м, за да триумфира със златото. Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд с летва пред себе си на 2,10 м.
В Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 г. тя е считана сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата.
Огромният 90-хиляден стадион притихнал чакаше от единствената останала в сектора атлетка ново чудо в тази знаменита гореща августовска вечер. Не само Centennial Olympic Stadium, целият свят тогава гледаше как една българка – надвила вече своите съпернички – опитваше да постави нова граница в човешките възможности. Умората и психическото натоварване обаче оказаха влияние и тези 2,09 оцеляха – та чак до днес. Нека си припомним височините, пред които преминава Стефка за да стигне до своя най-мечтан триумф: 180 см – пропуска 185 см – от първи опит 190 см – от първи опит 193 см – от първи опит 196 см – от първи опит 199 см – от първи опит 201 см – от първи опит(само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит) 203 см – от първи опит(изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит) 205 см – от втори опит(олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка) 210 см – три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд.
„Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги – като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика,“ спомня си днес Стефка.
Тя и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки че мнозина не я брояха сред топ фаворитите: „Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история,“ твърди Стефка.
„Дори когато подобрих олимпийския рекорд, за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен, за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам - ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла“, разказва днес Костадинова. Златото на Стефка в Атланта – невероятна драма, родила една от най-вълнуващите и блестящи победи в историята на олимпийската атлетика и в съкровищницата на българския спорт.
