Ако сега трябва да приема ролята на проповедник, бих избрал да проповядвам на хората да бъдат лоялни към другите, каза актьорът

Ян Енглерт – една от ярките звезди на съвременното кино, много популярен у нас, особено с ролята си на отец Ередия във филма "Осъдени души". Той беше в България по покана на ръководството на НАТФИЗ и стана Доктор хонорис кауза. 

„Спомням си, че Едит Салай – актрисата, която изигра Фани Хорн, преди записването на някои по- трудни сцени молеше да й бъде пускана музика, която тя избираше, за да може да се настрои. Аз не бях много добър партньор, защото това страшно много ме разсмиваше. И Въло Радев ми се ядосваше ужасно много”, сподели в интервю за „Събуди се” актьорът.

Ян Енглерт играе в множество филми и театрални постановки в Полша. Става известен в цяла Европа с ролята и на отец Ередия в българската филмова класика „Осъдени души”. Там той облича монашеското расо в критична ситуация, след като редица актьори отпадат от проекта, включително и холивудската звезда Омар Шариф.

„Въло Радев искаше във филма му да участват актьори от чужбина. Известно е, че моята роля е била предназначена за Омар Шариф. Когато той отказва, вторият режисьор на Въло Радев, тръгва по тогавашните социалистически страни и гледаше театрални представления, филми. Мен ме забеляза в едно театрално представление. Първоначално за мен беше предвидена ролята на американеца, а не на отец Ередия. Пристигнах в София, за да премеря костюма и това беше първото ми идване в София. И когато се върнах в хотела, вторият режисьор отново дойде при мен и ме помоли да се върна в студиото в Бояна, защото полската актриса, която вече беше избрана за ролята на Фани Хорн не може да се разбере с всичките чужденци, които се борят за ролята на отец Ередия.  Помолиха ме да се върна, за да можем  да изиграем заедно сцената на полски. Това беше в 10 ч., вечерта , а в 12 –човек от екипа вече разговаряше с мен за ролята на отец Ередия. А междувременно полската актриса получи друго предложение и се отказа от ролята на Фани. През следващата половин година аз идвах в София, за да заснемем епизоди с поредните кандидатки за ролята на Фани. Всички знаем как приключи всичко”, разказва той.  

Създаден по романа на Димитър Димов, филмът "Осъдени души" е шестият и предпоследен режисьорски филм на Въло Радев. Действието се развива в Испания и разказва за "осъдените чувства" на англичанката Фани Хорн и йезуитския свещеник - отец Ередия. Фани е преситена и разочарована от света, а Ередия  е заслепен до фанатизъм от идеята за Бог. Сблъсъкът на двата свята довежда до трагедията, пред която се изправят.

Истина ли е, че сте харесали Катя Паскалева за ролята на Фани Хорн?

Да, имаше пробни снимки.

Но в крайна сметка ролята на Фани Хорн се дава на Едит Салай, която е начинаеща актриса.

Въло Радев беше Бог. Това беше негово решение. Аз нямах какво да кажа, аз нямах думата. Избра си дебютантка от Унгария и снимахме с дебютантката. Всъщност аз не знаех кого търси той. И тогава, все още, не бях толкова горделив, не си вирех толкова носа , така че нямаше какво да кажа. Просто никой не ме питаше какво мислял

Какво мисли Ян Енглерт за отец Еередия?

Актьорът трябва да обича своя герой. Интересен образ. Особено интересен образ за жените, защото жените винаги проявяват голям интерес към едно духовно лице. Има идеология, има идея. Всъщност, този филм беше насочен срещу фанатизма. Силата на този образ беше в това, че не беше еднозначен, еднопосочен.

Искам да върнем малко лентата назад. Вие започвате вашата кариера едва на 14 години?

13 точно, на снимките съм на 13, а на премиерата на 14.

Как решихте да се занимавате с това?

Случайно. Режисьорът на филма – Анджей Вайда търсеше момче. Живееше близо до моето училище. Влезна в клас, разгледа ни и ме посочи.  И този негов пръст и до ден днешен виси над главата ми.

Вярно ли е, че сте искал да станете спортен коментатор?

Да. Това беше моята мечта. Аз исках да бъда част от националния футболен отбор на Полша. Коментаторът се появи по-късно. Но когато ме приеха в театралното училище всички спортни постижения останаха зад мен. 

Родителите Ви какво мислеха за Вашия избор?

Трудно ми е да говоря за това. Родителите ми бяха разведени. Нямаше нито „да”, нито „не”.  Просто нещата си вървяха по своя път. Най-важният човек в живота ми беше моята майка и аз се опитвам да й подражавам, но тя никога нищо не ми е налагала. И дори някога да е била недоволна, никога не го е показвала. Аз съм израснал в стария град на Варшава, веднага след войната т.е това беше една пустиня от разрушени сгради. Бях най-малкият и всички ме биеха. Затова до ден днешен бягам много бързо.

Споменахте, че 10 пъти сте бил в България. Как се е променила България и културата в нашата страна?

Аз мисля, че най-голямата промянар - промяната, която засяга целия свят - това е промяната наречена интернет. Той е причината всичко да изглежда плоско. Решаващо значение има количеството, а не качеството. Рене Декарт е казал, че „Мисля, следователно съществувам”. Но това се променя. И ако той беше жив днес, сентенцията щеше да бъде: „Виждат ме, следователно съществувам.”  Някога всички пътувахме с един влак, а сега скачаме от влак на влак. Може би така е по-добре, но нещата изглеждат по-плитки по този начин. Това тичане от влак на влак е причината да губим авторитетите. И бих си позволил да кажа и повече – предпочитаме да няма авторитети. Не ги търсим, не ги градим, защото всеки от нас е зает със себе си. Егото е нашият Бог. Аз. Аз-ът.

Какво искате да оставите след себе си?

За професията и за успехите, които постигам аз нямам никакви илюзии. Всеки един човек живее толкова дълго, колкото и спомена за него. И професията на актьора е такава професия, която функционира само в настоящето. След 50 години никой няма да открие, че аз съм бил голям актьор. Аз трябва да бъда открит сега, днес. И си мисля, че ако нещо остане след мен, то е това, което аз оставям кат преподавател , като учител. Под него няма да стои моето име, но точно това може да остане. Останалото е относително.

Ако трябваше да се изправите пред избора на Фани Хорн или на отец Ередия – кой от двата свята бихте избрали?

Нито единия, нито другия.

Защо?

Ако трябваше да избирам, бих избрал човек, който не бяга от себе си. Моралът е отговорност за другите, а не за самия себе си .Така че, ако сега трябва да приема ролята на проповедник, аз бих избрал да проповядвам на хората да бъдат лоялни към другите.

Интервю на Драгомир Танев

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.