Европейските проекти на Урсула фон дер Лайен

От реформата на правилата за предоставяне на убежище до Brexit и търговското напрежение със САЩ - спешни проблеми очакват новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

Въглеродна неутралност до 2050 г.

Урсула фон дер Лайен обещава "зелен пакт", в който ще бъде включено "първото европейско законодателство за климата", с цел да се конкретизира целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г., с която обаче за момента са се ангажирали само 24 страни членки от 28. 
Тя подкрепя и по-амбициозна цел на намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 50 и дори с 55 на сто до 2030 година.

Фон дер Лайен предлага също част от Европейската инвестиционна банка да бъде трансформирана в "Европейска банка за климата" и предвижда план за поддържане на инвестициите на равнище 1000 милиарда евро за следващите 10 години.

Миграцията

По този предизвикващ конфликти въпрос Урсула фон дер Лайен иска да предложи "нов договор за миграцията и убежището". Става дума за по-добро разпределение на усилията в ЕС и преди всичко за оказване на по-голяма помощ на страните като Италия, Испания и Гърция, които са на първа линия при пристигането на мигранти.

Фон дер Лайен иска да поднови дискусиите за реформата на споразумението от Дъблин, който в момента поверява обработката на молбите за убежище на страните, в които мигрантите пристигат. Тя иска и да ускори подсилването на европейската агенция за опазване на морските и сухопътни граници Фронтекс, като броят на служители й достигне 10 000 още през 2024 г., вместо през 2027 година.

Информационни технологии

Очаква се екипът на Фон дер Лайен да продължи борбата срещу неограниченото влияние на американските информационни гиганти, започната по време на мандата на Комисията "Юнкер".
Възможно е тя да създаде нови правила, които биха дали на Брюксел по-широки правомощия в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и борбата с речта на омразата.

Нова раздяла с Лондон?

Урсула фон дер Лайен би трябвало да встъпи в длъжност в първия ден, в който Европейският съюз няма да включва Великобритания. Въпреки че британският премиер Борис Джонсън се бори страната му да напусне ЕС на 31 октомври каквото и да се случи, британският парламент ясно му даде да разбере, че ако не бъде сключено споразумение за напускане, той трябва да поиска ново отлагане.

След като изтеглянето на Великобритания от ЕС влезе в сила, новата Комисия ще бъде натоварена с преговорите за бъдещите отношения с Лондон - дискусия, чийто плавен ход зависи от условията на раздялата.

Търговско напрежение

Следващата Комисия ще се опита да запази търговското примирие, сключено със САЩ, управлявани от Доналд Тръмп, който все още заплашва да обложи с мито автомобилната индустрия на Стария континент.

ЕК ще трябва и да се съобразява с общественото мнение, което е все по-зле настроено към международните търговски договори поради санитарни и екологични причини.

В контекста на търговската война между САЩ и Китай, по време на която беше поставена под въпрос Световната търговска организация, ЕС ще се опитва да утвърди статута си на водещ застъпник на свободната търговия.

Бюджет на ЕС с реформа на Общата селскостопанска политика

През есента лидерите на ЕС ще обсъждат бюджета за 2021-2027 г., въпреки че Комисията "Юнкер" би предпочела въпросът да беше приключен преди края на нейния мандат.

Предложението на сегашния екип определя сума от 1,279 милиарда евро за бюджета 2021-2027 г. (в сравнение с 1,087 милиарда за 2014-2020 г. по сегашните цени), с предизвикващи противоречия съкращения в историческите програми на ЕС - Общата селскостопанска политика и кохезионната политика. Новите приоритети са в областта на сигурността и миграцията.

Следващият бюджет се изчислява без Великобритания, която беше нетен вносител, но страните членки вече изразиха неохотата си да увеличат своя принос.

В същото време се обсъжда нова Обща селскостопанска политика за периода след 2020 г., но в момента преговорите са спрени в очакване да се види каква част от бюджета ще й бъде отделена.

Конкуренцията

Новата комисия ще се заеме с реформа на европейските правила за конкуренцията, която искат Париж и Берлин, след като през февруари Брюксел наложи вето на сливането на "Алстом" и Сименс" през февруари.

Целта е от една страна да се облекчи създаването на големи европейски фирми на световно равнище, а от друга, да се адаптират сегашните инструменти към проблема с информационните технологии.

Върховенство на закона и популистки правителства

Комисията фон дер Лайен продължава откритите срещу Полша и Унгария процедури. Двете страни са обвинени, че предприемат действия, противоречащи на върховенството на закона, например в съдебната сфера. Отношенията им с Брюксел са обтегнати.

Възходът на популистите в Европа и участието им във властта засилват напрежението и обещават трудни дискусии, особено по въпроса за миграцията. 

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.