Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри
Българската православна църква отбелязва днес празника Сирни Заговезни.
Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни и поставя началото на най-продължителния пост през годината. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
ПАЗИТЕЛКИТЕ НА ЧЕИЗА: В Шабла съхраняват автентични носии и обичаи
Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача".
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате...", "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
В дома на семейство Александрови от монтанското село Крапчене днес са се събрали, както цялото семейство, така и самодейците от местното читалище. На трапезата задължително днес, трябва да има баница, питка, яйца и халва, а по-младите искат прошка от по-възрастните.
По традиция на днешния ден цялото семейство се събира покрай трапезата, за да си дадат прошка за грешките и обидите през годината, а на трапезата задължително трябва да има яйца и халва. "Празник, който трябва да се почита от млади и от стари. Задължително сирене, баница, бяла халва. Всеки като седне на трапезата да може да хапне яйце, баница, да пийне червено
винце, каза Светла Александрова“.
Тази вечер се пали и огън, който се прескача от младите.