През 1928 година в дупнишкото село Джерман в многочленно семейство се ражда Димитър Портарски.

Българският войник освен дисциплиниран може да бъде и много милосърден. Доказателство за това е историята от фронта на Димитър Портарски, който е ветеран от Втората Световна война. Днес той е на 92 години и живее в Благоевград. През 1944 година край Звегор Портарски спасява от сигурна смърт войник от противниковата германска армия. И този миг се запечатва в съзнанието му и до ден днешен. 

ЗА ЧЕСТТА НА ПАГОНА: Спомени за армията, парадите и гвардията на ген. Боян Ставрев

През 1928 година в дупнишкото село Джерман в многочленно семейство се ражда Димитър Портарски. Едва на 14-годишна възраст младежът решава да избяга от бащината къща и самоволно отива да преследва голямата си мечта - да учи военна музика в поделението в Дупница. Но родителите му го откриват и опитват да го върнат вкъщи.

Болезнено отказал бащината молба, младият военен музикант тръгва на път с армията. Датата 9 септември 1944 година няма да забрави никога. Голямата драма в живота на младият войник се случва няколко месеца по-късно край Звегор. 

Разказва, че прекарва нощта в палатка с друг войник. „На сутринта ставаме и виждаме, че от другата страна на нашата палатка има германски войник. Вдигнал ръцете и показва знак, че се предава. А ние имахме оръжия", казва той. Другарят на Портарски предлага да заведат войника при командира си. Портарски обаче се възпротивява в знак на благодарсност, че немският войник не ги е убил през нощта.

Борисов: Специалните части имат най-доброто, което може да се желае (ВИДЕО)

И така с един подарен живот за противника завършва голямата битка между дълга и човечността. А картината от гората край Звегор завинаги остава пред очите на Портарски. Минават години. Димитър Портарски оставя военната служба и става музикант в оркестъра на Балабановата фабрика в Бараково.

Целия разговор гледайте във видеото

За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.