Лутане между това, което знаем и въпросите, които ни ужасяват

Утре се навършва една година от обявяването на първите случаи на коронавирус у нас. Това първо блокче от дълга и заплетена верига домино повлече след себе си бурни събития, които едва ли някога ще забравим. Някои усетиха всеки от тези 365 дни, на други 2020-та донесе щастие.

Лутане между това, което знаем и въпросите, които ни ужасяват. Между безопасността и личния избор. А в окото на бурята бяха лекарите.

Проф. Витанов: Намираме се на прага на критичните стойности

Препълниха се не само ковид отделенията. Повечето болнични кабинети се превърнаха в инфекциозни. Разкриха се още по-остро проблемите на здравната ни система. Бърза помощ не смогваше, а чисто човешкия капацитет на стотици лекари достигна предела си. Някои оставиха сираци у дома.

Безкрайни дни, който остават в спомена все едно са били само миг.  Приличат си и се сливат. Смазваща динамика, повторяемост на едни и същи негативни емоции. И нужда от постоянна адекватност. Свръхнатовареност. Но накрая, поне в ума на д-р Николова остава изплува една фраза:

„Докторе, добре съм“. Усещането за това, че отново си победил”, казва тя.

Сега 365 дни по-късно на дневен ред са ваксините като надежда, че следващата ще е по-лека. На този фон Националното сдружение на общопрактикуващите лекари поиска по-голямата част от ваксинацията да минава именно през личните лекари.

Близо 500 души с COVID-19 са в интензивни отделения

И въпреки всичко, въпреки изтощителната година, самоотвержеността на медика остава.

Винаги. И дори от най-негативната перспектива в крайна сметка се откриват хоризонти. Защото човек е така устроен, че винаги да намира път напред.

Повече по темата гледайте във видеото