Подготвена ли е образователната система за тях?
Децата с дислексия са като другите. Диагнозата им се поставя на базата на съхранен интелект и без наличието на други нарушения, коментират логопеди.
„Децата с дислексия имат прекрасни възможности. Много би ми се искало да се махне тази стигма от тях, която постоянно стои, че те са мързеливи деца, че те са глупави или не могат да се справят” , коментира логопедът Татяна Митова.
Дислексията се поставя обикновено от втори клас нататък.
„За съжаление в българското училище днес, всеки един предмет е с едни безбройни помагала, учебници. Коментирали сме с родители, че по един предмет има 5-6 тетрадки и помагала. Едно дете, дори да няма дислексия, това го обърква ужасно много. А когато няма възможността то да прочете кое помагало му трябва, това е един ужасен допълнителен стрес за това дете”, обясни още логопедът.
В същото време мястото на децата с дислексия е в масовото училище.
„За жалост образователната ни система не е подготвена да се справи с тези деца. Единственото, което е предвидено , ако детето е със СОП , по време на външното оценяване, има право на удължено време или някой да чете въпросите, но това е само тогава”, допълни Татяна Митова.
Четенето на глас и диктовките в училище са изпитание за децата с дислексия.
„Това много ги притеснява, защото те знаят, че имат този проблем, както казах, това са деца, които са изключително интелигентни. И това ги поставя в една ситуация, в която всички погледи са вперени в тях . А те знаят и усещат, че проблемът ще дойде”, уточни още логопедът.
Редактор: Вероника Димитрова