История за времена, когато воденицата осигурява прехрана, събира хора и носи надежда на болните

В рубриката „Нищо лично” Краси Боев ще ни срещне с един от последните мелничари в България. Неговата мелница е построена през 19-ти  век и оттогава до днес воденичното колело продължава да се върти. Това е история за едни други времена, когато воденицата осигурява прехрана, събира хора и дори носи надежда на болните.

„Нищо лично”: Дърводелецът, който истински харесва живота си

Георги Балджиев е воденичар пето поколение. Воденицата, в която работи е на 150 години. Тя е действаща и се намира в района на Петрич.

„Поех дейността след смъртта на баща ми и дядо ми”, разказва Георги. Той добавя, че преди това помага на семейството в дейността. Споделя, че все по-малко хора изпозлват услугите на воденицата. „Хората вече не сеят, не мелят брашно”, уточнява той.

"Нищо лично": Непознатата Наталия Кобилкина

Георги добавя, че воденицата е построена от пра дядо му. „Преди време, който е имал воденица е бил богат човек”разказва още той.

Вижите историята на един от последните воденичари.