Темата коментираха Александра Равначка, Лидия Шулева, Преслав Райков, Васил Велев, Стоянка Черкезова и Магдалена Костова

По данни от текущата демографска статистика на НСИ населението на България в края на 2023 г. е 6 445 481 души. В сравнение с предходната година то намалява с 2 229 души (0.03%).

През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличава с 601 (1.1%).

НСИ: Населението на България продължава да намалява и да застарява

Тази година е отчетено увеличение на броя на родените деца в страната. Друга добра новина е, че според наскоро направено изследване към психологическите нагласи на българите те желаят да имат повече деца. Това коментира в ефира на „Здравей, България” гл. ас. д-р Александра Равначка от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Според Лидия Шулева, бивш министър на икономиката и на социалната политика, трудоспособното население в страната е повече от заетото. „Има много хора, които не работят и не учат. Сред младите този дял е доста голям. Това е тенденция, която се задълбочава в много страни на ЕС. Доста млади хора нито учат, нито работят”, добави Шулева.

Тя каза още, че през 1990 г. родените деца са 105 000 и оттогава има устойчиво намаляване на раждаемостта. "От 2004 до 2009 г. трендът се обръща, а раждаемостта се увеличава. Това са годините, в които имаме много по-ускорен икономически растеж. Тогава преките чуждестранни инвестиции са достигали 32% от БВП, а в момента са 3%. През 2004 г. България получи инвестиционен рейтинг, през 2007-а влезе в ЕС. Всички тези фатори имат директно влияние върху раждаемостта. От 2009 г. тенденциите са рязко надолу”, каза още Шулева. По думите ѝ пряка връзка между раждаемостта и икономическата ситуация в страната има.

„Трендът е негативен. Той се определя от политиките, които водим. България е най-бързо изчезващата страна. Икономическото развитие води до структурата на населението и демографията и обратното”, коментира икономистът Преслав Райков. И добави, че оттук насетне трябва да създадем място, което да бъде привлекателно за хората. "Проблемът ни е нетната миграция. Ако създадем място, на което някой се чувства добре, той просто ще отиде там. Към това трябва да са насочени усилията", каза още Райков.

По думите на Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България има и положителни промени по отношение на миграцията. „Имаме механичен положителен прираст”, добави той. Според него това, което ще обърне тенденциите, е икономическият растеж. „Нужни са стабилност, предсказуемост и добро управление”, каза той.

Темата за демографската криза коментираха още директорът на дирекция „Демографска и социална статистика“ към НСИ Магдалена Костова и доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН в „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Костова бе категорична, че населението в активна възраст намалява. Тя посочи, че областите Видин, Габрово, Смолян, Монтана, Кюстендил са с много застаряващо население.

Черкезова посочи, че тенденцията е започнала много отдавна. Тя поясни, че България влиза в групата на страните със силно застаряло население около 1995 г.

Разговорите гледайте във видеата.  

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase

Редактор: Валя Марева