Кънтри музиката – има ли расизъм в нея (ВИДЕО)

В САЩ кънтри музиката често се разглежда като музикален жанр на белите, въпреки че почти една трета от афроамериканците я слушат редовно. Но цветнокожите кънтри изпълнители получават под 2% от ефирното време. Расистка ли е тогава кънтри музиката?

Разказва „Дойче Веле”:

Нашвил, Тенеси - Музикалният град. Ако искате да успеете в света на кънтри музиката, трябва да отидете там.

Така прави и Джули Уилямс. Тя се мести в града преди пет години, надявайки се на голям пробив.

„Израснах, слушайки кънтри музиката”, споделя Джули. Днес тя разказва своите истории в песните си. Сред тях е и тази за произхода ѝ. Тя е от смесена раса и е горда с това. 

Джули обаче не може да пробие нито в звукозаписни компании, нито по радиостанции. А 96% от всички кънтри песни са на бели изпълнители.

„Лесно е да се почувстваш обезсърчен. Чуваш за стъпките, които хората са предприели преди теб, какво трябва да направиш, но то не работи за мен. Мога да се старая и да се трудя по начина, по който го правят белите мъже артисти, но няма да постигна същия успех”, казва Джули.

В центъра на Нашвил по обяд вече може да чуете музика на живо навсякъде, като рок и кънтри се редуват на случаен принцип. Скот Колиър винаги търси нови таланти и ги насърчава.

„Учим ги как да се обличат, как да пеят, какво да казват. Изграждаме нашите артисти от нулата, защото повечето от тези деца са дошли в града с нулева подготовка”, казва той. И добавя, че цветът на кожата не играе роля в подбора. „Просто слушам гласа им. Ако ме впечатлят и изглеждат продаваеми, обещаващи, усърдни и трудолюбиви, ако слушат насоките ни, нямаме проблем да ги качим на сцената”, казва Колиър.

Певците трябва да са продаваеми. Така работи музикалната индустрия. И нито един жанр не се развива по-бързо от кънтри музиката през последните години.

Холи Джи губи надежда, че индустрията ще се промени и ще стане по-приобщаваща. Затова тя основава организация, която популяризира черни изпълнители в кънтрито. Тя им намира места за изява и им помага да станат видими. 

А Бил Коуди е нещо като легенда на радиото. Ако някой може да обясни защо мнозина все още смятат кънтри музиката за бяла, това е той.

„Музиката в началото е част и традиция във фермерските семейства, а те често са от предимно бели хора. Имало е много черни хора, работещи в такива ферми, но те са имали своя собствена музика - блус и R'n'B”, обяснява Коуди.

Неговата станция пуска все повече песни от черни и латино изпълнители. Но промяната отнема време.

„Мисля, че всяка станция трябва да е наясно с аудиторията ѝ и да не се страхува да разширява тази аудитория и да я разраства”, казва Коуди.

Джули издава втория си албум сама и разчита на стрийминг  платформи. Но все още мечтае за звукозаписен договор и един ден да пее на големите сцени в Нашвил.