Яня Гарнбрет всеки ден опитва да стигне до върха - буквално и преносно

Винаги описвам катеренето като усещане за сила и лекота едновременно. Обичам го, защото всяка тренировка и движение е различно – нови начини, нови маршрути; никога не е същото. Когато катериш, не можеш да мислиш за нищо друго освен за това. Забравяш всички проблеми – няма стрес. Само ти и стената. И се опитваш да стигнеш до върха. Това каза за "На Фокус" Яня Гарнбрет - първата жена златен олимпийски медалист по катерене. Цялото интервю четете в следващите редове.

Кога осъзна, че светът ще чуе името ти?

Като дете никога не съм мислела, че искам да бъда известна, нито, че искам да бъда професионалист или световен шампион, камо ли олимпийски шампион. Просто следвах естествения си път. Беше ми мечта просто да катеря, да ставам по-добър катерач всеки ден. Бяха ми нужни около 10 години, за да стигна до тази точка. 10 години упорита работа и отдаденост.

Кога си била на най-високия връх на щастието си?

Когато постигнах първия си златен олимпийски медал в Токио, бях най-щастлива. Когато спечелих втория в Париж, отново бях най-щастлива, защото успях да повторя успеха си. Трябва да кажа, че олимпиадите са най-красивия момент за един спортист. Мечтата на всеки спортист е да се състезава на най-високото ниво на олимпиадата, но това е и най-страшната част. Не само самата конкуренция, но и всичко около нея – натискът, медиите, многото снимки, очакванията, така че не е само състезанието на олимпиадата. Но въпреки всичко остава най-красивата част от кариерата на всеки спортист.

Снимка: Виктория Бояджиeва, NOVA

Нa 25 години имаш общо 53 титли от световни първенства и Световни купи. Всеки ден надскачаш себе си. Как поддържаш мотивацията си жива, страстта и желанието си за състезания?

Честно казано, спрях да броя победите и титлите си, но това, което ме кара да продължавам напред, е прогресът. Защото не можеш да бъдеш по-добър от първото място, но вярвам, че мога да бъда по-добър катерач от себе си всеки ден. Мога да бъда физически по-силна, защото не вярвам, че съм достигнала своя потенциал. Също така мисля, че мога да се подобря много и психически. Честно казано, вярвам, че прогресът е всичко и това е, което ме кара да продължавам напред, което ме мотивира всеки ден да ходя на тренировки, да продължавам да се състезавам.

Притежаваш най-много златни медали от Международната федерация по спортно катерене от всички професионални катерачи в историята. Как се справяш с психическото напрежение и очакванията за поддържането на статуса на най-успешната състезателка?

Понякога умствената част е дори по-важна от физическата. Очакванията са огромни, особено от общността по катерене, медиите, Словения е малка страна. Свикваш с това, разбира се, че има и натиск, но е огромен. Просто вярвам в себе си и така мога да спя спокойно. Има и много премисляне, какво ще стане, ако нищо не върви по план, така че определено има някои страхове, някои съмнения, но трябва да вярваш в себе си, трябва да вярваш, че си способен да победиш, да правиш велики неща и тогава това се случва. Аз съм перфекционист, много съм строга и очаквам повече от 100 процента от себе си, така че очакванията, които си поставям, са много по-високи от това, което някой друг би могъл да очаква от мен. Аз съм най-големия си критик.

Снимка: Виктория Бояджиeва, NOVA

В едно интервю казваш, че си готова да рискуваш дори някой от пръстите си в името на победата. Какво си губила в живота си, за да бъдеш победител?

Да, трябва да жертваш много, това е истина. Когато започнах да се състезавам за Световната купа бях на 16 години, тийнейджър. Но разбира се, не ходех много по партита. Трябва да се откажеш от нормалния живот, който другите живеят. Но аз не възприемах това като жертва, защото катеренето е това, което обичам да правя и което си представях, че ще правя за себе си - да се състезавам и после ставам най-добрата.

Ако имаш една година бягство от катеренето, без да губиш нищо. Можеш да правиш всичко останало в живота и няма да пропуснеш нито един ден. Представи си, че е магия, какво друго би правила?

Честно казано, пак щях да катеря. Не става въпрос само за състезания, има и катерене навън сред природата с приятели. А и когато катериш, не можеш да мислиш за нищо друго освен за следващия хват и къде ще преместиш ръката или крака си след това. Катеренето освобождава стреса, така че не се чувства като тренировка, не се чувства като задължение, не е трудно да отидеш, така че вероятно, дори ако можех да правя всичко друго на света, пак щях да катеря. Но ако катеренето наистина не е опция, вероятно щях да бъда в някой друг спорт, може би гимнастика или тенис. Интересен факт е, че преди да започна да тренирам катерене, танцувах, също се състезавах в хип-хоп. Музиката е голяма част от живота ми и до днес - слушам по време на състезания. Тя ми помага да се мотивирам, да се успокоя, поставя ме в различен свят и мога наистина да бъда в собствения си балон, да се фокусирам върху това, което е важно за мен. Винаги съм казвала, че танците много ми помагат за катеренето. Сега пак танцувам, но на стената.

Снимка: Виктория Бояджиeва, NOVA

Ти си първата в историята жена, златен олимпийски медалист по катерене. Как те кара да се чувстваш това?

Чувството е невероятно. Катеренето стана част от олимпийското семейство през 2016 г. Аз толкова много обичах катеренето, че не ме интересуваше дали някога ще стане олимпийски спорт или не, но когато разбрах, че катеренето ще бъде включено в Олимпийските игри, единствената ми цел беше да стана първата жена олимпийска шампионка в спортното катерене и когато постигнах това, беше невероятен момент. Ще бъда завинаги записана в историята като първата жена, която е постигнала това.

Как виждаш феминистките движения по света?

Вярвам, че както на стената всяко движение е различно, така и в живота мъжете и жените могат да катерят по едни и същи маршрути - всичко е въпрос на учене един от друг и жажда за научаване на нови движения.

Ти си двукратна олимпийска златна медалистка, спечелила през 2021 г. и защитила титлата си през 2024 г., което те прави най-успешния словенски спортист на летните олимпийски игри, а може би и за всички времена. Какво е отношението към спорта в твоята страна?

Да, нашата страна е много подкрепяща. Катеренето расте и става все по-популярно. Много деца катерят в момента и има списък на чакащите от две години да опитат катерене, така че търсенето определено е лудо и е супер популярно в Словения.

Снимка: Виктория Бояджиeва, NOVA

Може би заради теб?

Може би малко заради мен, но инфраструктурата все още не е там, където искаме да бъде, така че се надявам в близко бъдеще да има повече зали за катерене, повече деца да дойдат и да опитат.

Имаш ли каузи, зад които стоиш?

Искам да си построя моя дървена къща в много близко бъдеще, така че засаждам дървета, за да компенсирам въглеродния си отпечатък. Също така подкрепям темата за недохранването около състезанията. Наистина насърчавам за по-здравословен подход към спорта, така че да не се налага да жертваме и рискуваме здравето си в името на малка част от живота си, която можем да наречем кариера. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

Как гилдията посрещна твоя призив? Трудно ли е това да се случи?

Да, защото, катеренето е спорт, в който теглото играе огромна роля, така че не можем да затворим очи и да мислим, че не е така, гравитацията все още действа и все още трябва да издърпате цялото си тегло нагоре. Затова атлетите умишлено губят тегло, за да бъдат по-добри катерачи, и аз просто се опитвам да им кажа, че не е нужно да правят това. Просто трябва да тренират повече. Няма диапазон  - колкото по-лек си, толкова по-лесно е, това вярват хората, но се опитвам да разруша този стереотип, можете да го направите по здравословен начин.

Вече имаш огромна кариера зад гърба си. След като си постигнала толкова много в състезателното катерене, обмисляш ли да се фокусираш повече върху катерене на скали в природата?

През последните години състезанията и катеренето на закрито бяха моят приоритет, защото преди, когато все още учех, нямаше време за това. След това се фокусирах върху Токио, върху Олимпийските игри в Париж и сега най-накрая стигнах до момента, в който искам да се фокусирам повече върху скалното катерене. Все още ще се състезавам, тази година са световните първенства в края на септември, така че ще участвам, ще съм и на надпреварата в Словения в Копер. Следващата голяма цел всъщност са следващите Олимпийски игри в Лос Анджелис през 2028 г. Така че ще се състезавам, но също така ще катеря много повече навън.

Как избираш къде да катериш?

Колкото по-трудно, толкова по-добре, разбира се, но понякога избирам и по красотата на маршрута и на скалата, така че зависи от това какво искам да постигна. Не съм фен на алпинизма; не ходя до Еверест или други такива места, защото това може да бъде опасно. Но спортното катерене навън не е опасно. Катеренето навън ме поставя сред природата, което е чудесно – дишам свеж въздух. Само дръжките са малко по-различни и може би малко по-остри, отколото в залата. На фона на всички медали и титли, това според мен е най-големият ми успех в живота – че правя това, което обичам.