Трябва да се позволи на обикновените българи да могат да кредитират правителството на пазарите, за да не държат парите си на ниски лихви в банките. Това заяви финансовият анализатор Георги Георгиев в ефира на „РеВизия” по NOVA NEWS.

Според него тъкмо решението на Доналд Тръмп за въвеждане на мита и налагане на протекционистки политики са накарали инвеститорите да разпродават акциите си, което е и причината за срива на пазарите.

В предаването финансовият експерт Георги Георгиев коментира изтриването на 4 трилиона долара и последващото възстановяване. По думите му, корекцията е била очаквана за експертите.

„Очакваше се корекция на пазарите. Голям фактор за срива на борсите от преди две седмици се оказа и изключително високото очакване за рецесия, което пазарите дълго време пренебрегваха. В един момент излязоха резултатите за прогнозния БВП на САЩ, които бяха по-ниски от очакваното. Инвеститорите започнаха да се панират, а страхът от митата на Тръмп и обявените търговски войни, които той води, доведоха до задействане на пазарните алгоритми и доведоха до тези разпродажби”, коментира той.

Людмила Елкова за Бюджет 2025: Има дисбаланс в увеличението на заплатите в различните сектори

Всъщност големите губещи от преди две седмици бяха най-известните технологични компании в света, сред тях - Facebook, Google, Nvidia, Amazon. Най-тежък обаче е ударът по Tesla на Илон Мъск - компанията е загубила почти 40% от стойността си през последните месеци, докато в пикът си капитализацията ѝ беше 1,4 трилиона долара.

„Трябва да отчетем, че 87% от стойността на Tesla  бе заложена в надеждата за роботизираните таксита, обещани от Мъск, но и които така и не виждаме в реалността. Не е нормално тази компания да струва 1,4 трилиона долара. Изключителните очаквания към компанията обаче влияеха на оценката. Фактор и е политическата дейност на Мъск, но пък инвеститорите се надяваха, че влизането в кабинета на Тръмп ще помогне. Е, не помогна”, каза Георгиев.

Снимка: iStock

Кой тогава е големият печеливш?

Оказва се, че това може да бъде Европа. Страхът от политиките на Тръмп кара инвеститорите да се насочват към нови пазари, а сигурността на политиките в ЕС е фактор за привличане на инвестициите. Има обаче и още нещо:

„Интересно е, че се промени един сериозен фактор - Германия дълги години не отчиташе дефицити и не инвестираше ударно. Сега обаче реши да налее 600 млрд. евро в своята икономика и пазарът смята, че това ще доведе до икономически ръст и започна да вкарва пари в Европа. Сега стана ясно, че в Европа може да има просперитет и започна инвестирането”, поясни експертът.

Георгиев коментира и какво може да се направи, така че българската фондова борса да се превърне в основен двигател на икономиката, а не както е сега - придатък.

„Трябва да се стимулира българският фондов пазар като се стимулира обикновеният гражданин. Например като му се позволи да инвестира в държавни ценни книжа. Това означава, че хората ще могат да инвестират в българския държавен дълг, да кредитират държавата. Така няма да държат парите си на ниски лихви в банките, а на по-добри условия и сигурност, защото определено вярваме, че държавата ще ни върне парите. Така ще задвижим пазара и ще влеем свежа кръв в БФБ”.

НСИ ще започне да изчислява регионална инфлация

Какво всъщност се случи преди две седмици?

С избирането на Доналд Тръмп за американски президент през ноември, пазарите поеха нагоре, движени от оптимистичната прогноза за намаляване на данъци, дерегулация и по-свободно дишане за големите компании.

Тенденцията се запази до встъпването на Тръмп като действащ президент и първият му месец бе повече от добър, а криптосветът се радваше на новия си златен век.

До началото на март, когато инвеститорите осъзнаха, че заплахите на Тръмп за глобална търговска война, породена от неговите любими мита и протекционистка политика, не започнаха да стават реалност. Така стигаме до 10 и 11 март, когато финансовите пазари изтриха над 4 трилиона долара печалби и постигнаха най-лошия резултат от COVID кризата насам. Паднаха трите основни индекса: Dow Jones — с 890 пункта, или 2,08%, S&P 500 — с 2,7%, Nasdaq — с 4%.

Шест от седемте най-големи американски технологични компании (Alphabet, Amazon, Apple, Microsoft, Nvidia, Tesla), които влизат в групата Magnificent 7, са вече на минус. Само Meta e изключение. Криптопазарът падна за последните 3 месеца с $1.3 трилиона долара. Най-големи загуби понасе технологичният сектор.

IT секторът в САЩ само за ден загуби $1 трилион заради евентуалната рецесия. Последва окопитване и сравнително добро възстановяване, но притесненията остават. Вероятно и затова цената на златото, което се ползва като убежище в несигурни времена, постигна абсолютен рекорд - 3000 долара за тройунция.

В процеса на т.нар. волатилност на пазара някой направи много пари. Други - загубиха много пари. Сред губещите определено е Tesla на Илон Мъск, който бавно и сигурно губи доверието на инвеститорите и се стигна до там да получава писма, в които акционерите го питат какво е направил за тях тази седмица, освен да гледа политическата си кариера.