“Между редовете”: “Религия и добродетели” в училище - образование или пропаганда?

Да се учи ли задължителен предмет “Религия и добродетели” в училище или не? И тази тема доведе до напрежение, изкарвайки стотици граждани на площадите в София. Едните протестираха под надслов “Училището не е църква”, а другите шестваха начело с патриарха. Какви хора застават “за” и “против” идеята, от какво се опасяват и какво целят? Кой как вижда духовното и морално развитие на децата - разказваме в рубриката “Между редовете” с Виктория Бояджиева.

Патриарх Даниил поведе шествие в подкрепа на религията в училище

„Хубавият български народ има една хубава българска мъдра поговорка. Вържи попа да е мирно селото. „Аз съм атеист, моят партньор също. Не желаем нашето дете да бъде облъчвано с религиозни догми. Ако то прояви интерес доброволно тогава. Но задължително обучение по религия смятам, че няма място в училището, което е храм на науката, не е на догмите. Това е проруска пропаганда маскирана като православни ценности.” С тези мотиви Моника Антонова се присъединява към протестното шествие против въвеждането на предмет „Религия и добродетели” в училище. На нейният плакат пише: „Долу мръсните ръчички от светлите главички”. „Това е промиване на мозъци на деца, които още нямат формирано и абстрактно мислене, с определени идеи, които могат да доведат до абсолютно изкривена представа за това какво е добро и какво е лошо.”, казва тя.

На противоположното мнение е Росица Боршукова, която е майка на деца в първи и в трети клас. И двамата учат избираем предмет „Религия”.

„Все пак ние сме християни. Ние сме православна държава. И не виждам това какво общо има с Русия.”, казва тя. Нейният син Кристиян е първи клас и е дошъл на протеста „за” въвеждане на вероучение в училище с учебник по религия в ръка. Той разказва, че в клас си говорят за това какво е християнство и какво е добро и зло. „От нашия клас сме два, но като цяло сме около 8-9 деца по религията. Другата година ще имам повече”, смята той.

Според майка му първи клас не е твърде рано за подобен предмет, а напротив. „Аз имам и дъщеря, която е трети клас, тя също учи религия. Сами си го избраха. Имаха избор между религия и музика и двамата решиха да учат религия. Започват от А и Б. Как да ходят на църква, как да се държат в църквата. Виждам само положителния ефект. Давам за пример дъщеря ми, която е по-голяма. Госпожата по религия ѝ вече казва, че понеже е по-голяма, е редно да пости три дни, за да може да се причести. Дъщеря ми беше единствената, която спази тази заръка. Тя няма 10 години още и всичките ѝ съученици бяха много горди с нея", разказа Боршукова.

Забелязвала е, че техните приятели и близки, които не са толкова вярващи, искат да запишат на религия своите деца. "Защото виждат примера, че децата са добри, възпитани и се интересуват от добродетелите. Хората, които не са вярващи в християнството, те могат да изберат, доколкото разбрах, добродетели или етика. Ако не искат християнство, тогава ще се учи детето как да бъде добро възпитано и как да общува с останалите хора. Защото, според мен, за жалост това е сериозен проблем. Не, че религията ще го реши. Все някои трябва да научи децата, които вкъщи не са научени на елементарни навици и добро поведение.”, казва ще майката.

Междувременно, на другия протест, на микрофона пред всички, 9-годишният Владимир казва:

„Ако вкарат религия в училище, аз ще осъдя държавата, защото в Конституцията пише, че нямаш право да насилваш хората, най-вече децата, да вярват в твоята религия. Всеки има право на избор. Аз съм свободно дете, в свободна държава, макар, че не е кой знае колко свободна. Затънали сме доста. Да, не сме сред държавите, които са най-зле, но пак има много, много, много какво да се желае. Аз смятам сам да реша в какво да вярвам.”

Майка му Румяна Писанчева обяснява силната му позиция с това, че чете много книги от много малък.

"Училището не е църква": Шествие събира недоволните от изучването на религия

„Много говорим за всичко. Много говорим за много сериозни теми. Говорим с думи прости в началото. Винаги е окей децата да ни задават въпроси и да имат мнение. Вярата също има място в нашите разговори. Моето семейство няма религия, към която принадлежи, но ние имаме близки приятели, които са вярващи християни. Имаме приятели мюсюлмани и от еврейски произход, и много разговаряме за това, че е важно да уважаваме вярата на другите, но ни е все по-трудно да водим тези разговори със спокоен тон, когато чувстваме, че нашия личен избор също е застрашен. Ако предметът беше изучаване на религии на различните култури, на различните ценностни системи, аз сях лично да ги запиша. Но всъщност се притеснявам, че ще бъде целенасочено, изолирано и със строга посока кое е правилно и кое не е. За мен не носи успокоение това, че от МОН казват, че ще дават възможност за избор на родителите между това дали да се преподава християнство, ислям или добродетели като общо понятие? В училище изборът се случва по един единствен начин. Цялата паралелка решава едно нещо, което да се учи. Няма избор всяко дете отделно. Или целият випуск решава, или дори понякога цялото училище спуска избора и родителите имат избор само да подпишат декларации", коментира жената.

Според нея религията, като предмет, по никакъв начин няма да постигне заявените цели.

"Те са намаляване на агресията, подобряване на морала на децата, всъщност ние с въвеждането на нов предмет това по никакъв начин няма да го постигнем. Учителите възпитават с абсолютно всяко едно свое действие. Всеки път, когато разговарят за децата, когато им позволят да изкажат неочаквано мнение, когато им позволят да излязат от рамките, те възпитават. Така че ние всъщност имаме вече в нашата програма, както и цялата необходима база, върху която да стъпим, за да преподаваме морал, ценности, и философия. Има достатъчно световно изпитани системи и подходи, с които да можем да направим училището човеколюбиво място, за да научим хората да обичат другите хора”, казва още Румяна Писанчева.

„Ако в семейството няма ценности, как ще ги създадем ние в детето? Той ще научи за религията, баща му ще му плесне два шамара и какво? Вкарваме децата в едно нещо, което те не разбират. Убеден съм, че това е обложка на друга цел. Доста хора от тези, които са се татуирали огромни кръстове по телата си, Левски, Ботев, непрекъснато ходят и спазват църковни ритуали, но, повярвайте ми, абсолютно не вярват. И това е една доста агресивна част от обществото”. Това пък е мнението на друг протестиращ - Христомир Сърбинов.

А от другия протест Калин Иванов смята, че предметът „няма как да бъде инструмент за политическа пропаганда, защото църквата е над тези неща”.

„Ние смятаме, че това е единственото спасение за българските деца. Да им се покаже някаква алтернатива от подлостта и от извращенията, които в момента са разпространени в българските училища. Това е единствената надежда децата да се променят и да се надяваме на едно светло бъдеще за България. Науката по никакъв начин не противоречи на вярата. Нашите учени в човешката история са били  дълбоко вярващи хора. Бог съществува и Той е създателят на всичко, на Него трябва да служим”, казва пък Калоян Сотиров.

От своя страна историкът Димитър Атанасов смята, че историческото образование представлява предъвкване на клишета. „Обучаваме националисти. Създаваме хора, които ходят с тениски "България на три морета" и мразят. Образованието не следва да бъде трансмисия, която всъщност прехвърля омраза, а тъкмо напротив. Историите на различните религии днес са в учебника. И който твърди обратното, най-вероятно или ви манипулира, или не е отварял учебник никога. Аз, като вярващ, много държа да има подобна опция, каквато и в момента съществува. Моите съмнения са насочени първо към намеренията на Министерството на образованието. Пише, например, че в свещените текстове на християнството еднополовите отношения се наказват със смърт. Това ще се преподава в ранните класове. Това, извинявам се, е открита пропаганда. В първи клас децата все още си играят на пясъчника. Абстрактното мислене се развива на по-късен етап. И това го знаят дори лошите студенти по педагогика. В МОН дори такива ли нямат?”, пита реторично той.

Църквата подкрепи въвеждане на „Добродетели и религия" в училищата

Константин Илиев е учител в 19-то училище и преподава гражданско образование от 5 години. Той пита защо да правим отделен предмет като вече има информацията в други предмети. „Много хора смятат, че подрастващите в момента са абсолютни идиоти. Но съм на 100% убеден, че моето поколение има и ще показва своя потенциал. Правим обсъждания на тази тема. Много от тях казват, че им е интересно да поканя някой свещеник да им разкаже как се случват нещата. Но всички са съгласни с мен. Цялото това нещо, което МОН правят с тези варианти, е абсурдно замазване на очи. Вярвам, че в училището трябва да се учат факти. Ценностите се изграждат вътре в човека от семейството и от неговата среда”, казва той.

А Ивелин Велев е един от привържениците на идеята да се въведе такъв предмет. „Аз съм духовно чедо на отец Йоан Куков. Един такъв урок не би се различавал по нищо от уроците по другите науки. Вероучението - това е най-висшата наука - за спасението на душите. Ако ние обичаме нашите деца, на първо място ние би трябвало да се грижим за техните души, защото телата всички знаем, че от пръст са взети и в пръст се връщат. Аз лично съм имал възможност да преди две години да участвам в един такъв час. Една от учителките ме покани във връзка с създания на християнското семейство. Аз като иподякон влязох и разказах на дечицата малко и имаше изключителен интерес от тях на страна. Единствените професионалисти в областта на вероучението, това са православните свещеници”, разказа той.