Снимка: БГНЕС, архив
В София празникът бе отбелязан с тържествено шествие и празничен концерт
България отбеляза 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Денят беше отбелязан с тържествени шествия в цялата страна. В София освен шествието, имаше и празничен концерт.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
СНИМКИ ОТ ЧЕСТВАНИЯТА В СОФИЯ ВИЖТЕ ТУК
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Къде се пази единствената у нас работеща печатарска машина
Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война. С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт).
Празничните шествия в страната
► София - проливният дъжд и ниските температури не попречиха на хилядите, които избраха да отбележат празничния 24 май
Началото беше поставено от традиционно шествие, което започна от МОН и приключи пред Народната библиотека. В него се включиха ученици от различни училища. Начело на похода в столицата бяха Гвардейският духов оркестър и възпитаници на духовната семинария. В шествието се включиха вицепрезидентът Илияна Йотова, народни представители, кметът на София, както и негово светейшество патриарх Даниил.
Официалните чествания продължиха и пред Народната библиотека, където беше отслужен и празничен водосвет. А първокласници от 73-то училище рецитираха "Аз съм Българче".
В шествието всяка година влиза и мажоретният състав на Първа английска гимназия.
► Варна - с най-мащабното празнично шествие в страната
Варна спази традицията за най-мащабното празнично шествие в страната. То потегли от площада пред катедралния храм „Св. Успение Богородично”. Тържествено беше издигнат националният флаг под звуците на българския химн. След това се състоя мащабна фолклорна композиция с участието на повече от 600 ученици от различни танцови формации и учебни заведения. Повече от 25 000 представители на училища, университети и културни институции преминаха през центъра на града. Шествието беше водено от възпитаниците на основно училище "Св. Св. Кирил и Методий".
► Над 25 училища и детски градини - на шествието в Монтана
Празничното шествие премина по централната улица на града. В него участие взеха над 25 училища и детски градини. Крайната точка беше централният площад „Жеравица” за празнична програма.
► Президентът Румен Радев начело на шествието в Благоевград
Президентът Румен Радев избра да се включи в тържествата в Благоевград. Той поведе шествието по повод 24 май и се обърна към абитуриентите. Освен Деня на славянската писменост и култура, днес там е и празник на града.
„Годините в любимата гимназия бързо отлитат. Матурите отминават, но вашите истински житейски изпити тепърва предстоят. Изпитите по смелост, достойнство и човечност. Вървете решително напред, но не забравяйте времето в любимото училище и съветите на вашите преподаватели”, обърна се Радев към абитуриентите.
Държавният глава посети Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” по случай 145 години от основаването на училището.
► Шествие на знанието във Велико Търново: Почит към Кирил и Методий
Велико Търново се преклони пред делото на Светите братя Кирил и Методий. В деня на буквите хиляди преминаха по централната улица на старата столица. Шествието се водеше от рота на Националния военен университет и студенти, и преподаватели от Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий”. В края на празника беше връчена специална награда по случай 24 май на зрелостник от Велико Търново.
► Празникът на буквите в Бургас: Рекордно шествие с над 16 500 участници
Бургас опита да постави своеобразен рекорд по брой участници в шествието, посветено на празника на буквите. В него се включиха над 16 500 ученици, просветни и културни дейци, както и духовници. Така подкрепиха кандидатурата на града за културна столица на европа през 2032 година. В общоградското тържество участват 34 детски градини, 45 училища и представители на всички университети. Шествието приключи в Морската градина с поставяне на венци и цветя пред паметниците в Алеята на възрожденците.
► 174 години традиция: Пловдив почете светите братя Кирил и Методий
Пловдив е градът, който първи отбелязва празника на светите братя Кирил и Методий преди 174 години. През 1851 г. Найден Геров първи повежда шествието за 24 май. Днес то премина по главната улица на Пловдив, като започна от хуманитарната гимназия, която носи имената на светите братя. Кулминацията беше на стълбите на Каменица, където прозвуча тържествен празничен поздрав, изпълнен от около 200 деца от хорове в града.
Диригент на хористите а десета поредна година е професор Златина Делирадева. Емоцията на празника се усети и сред децата и младежите, които с песни превърнаха този момент в истински празник на българската култура.
► В Русе градският часовник отброяваше всеки кръгъл час с фрагмент от химна на просветата. Ученици и учители направиха шествие с два лъча през града. Тържествена беше атмосферата и в Монтана. Децата отбелязаха празника на буквите с шествие и отдадоха почит към тези, които са ни дали азбуката - едно от най- ценните неща за нас като народ и символ на националната ни идентичност.
► Силна буря отмени празничното шествие в Хисаря
Силната буря, връхлетяла Хисаря тази нощ, наложи отмяната на шествието по случай 24 май в града. Празничната програма, с която учители, ученици, просветни и културни дейци отбелязват светлия празник, ще се проведе в НЧ „Иван Вазов-1904”.
► В празненствата в Казанлък се включи председателят на Народното събрание Наталия Киселова.
„Честит празник! Това е най-българският, най-емоционалният ден в годината за всички, за тези, които все още ходят на училище и за тези, които вече сме завършили. Пожелавам на всички да са здрави, да имат желание да се борят с науката, да има всекидневно уважение към учителите, преподавателите, библиотекарите, хората на изкуството и културата, тъй като благодарение на тях съхраняваме паметта си и нашата национална идентичност”, каза Киселова.
Последвайте ни